Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Готово. По дяволите! Но това е… Боже! Сега разбирам какво имаш предвид.

Финансовият директор заинтригувано попита:

— Какво има? Нещо не е наред ли?

— Ами кодирано е — отговори Ковънтри. — Няма начин да се разбере дали е порнография.

Сам Едисън, програмният директор, стана и погледна монитора.

— Никой не може да твърди със сигурност, че не е конно състезание, фантастичен филм или анимация. Но това е невъзможно, Нат.

— Все пак някой го е направил. Сам, събери всичките си хора и веднага се заемете с проверка на документацията на „Пелъс Гард“. Искам отговора на бюрото си до обяд. — Обърна се към административния директор и продължи: — Джанис, опитай се да разбереш повече за докладите на „Датекс“-Цюрих. Но не се свързвай с тях. После направете преоценка на политиката на отстраняване. Оправете нещата преди три следобед.

— И как според теб да ги оправим? — попита тя.

— „Компсистемс“ е независима компания. Имаме си собствена политика и не разбирам как можем да реагираме на предложения, дошли отвън, без дори да ги проверим. Това се отнася и за четирите случая.

В единадесет и половина сутринта след почти десет часа напрегната работа на целия екип програмисти Сам Едисън се появи в кабинета на Грей. И двамата изглеждаха както в далечните им дни на млади, ентусиазирани програмисти — небръснати и със зачервени очи.

— В обслужващата програма е — каза Едисън.

— Да чуем.

— Ами там има цял куп допълнителни услуги за диагностициране, сортиране и изтриване на ненужни файлове и прочие. Повечето от тях почти не се използват. И точно в средата на един от редовете има нещо без всякакъв смисъл. Не е свързано с друго в програмата.