Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Луан не знаеше какво да си мисли след разговора с Конрад. Значи беше проследил Намръщения до Глоубнет и Атланта. Това беше добре.

Но ако Грей наистина беше замесен, тя нямаше защо да се радва. Луан харесваше Нат.

И в двата случая проблемите бяха няколко.

Тя беше недооценила нещата още преди да замине за Далас. Тогава изобщо не помисли как ще представи информацията, получена от Ренегата, без да компрометира нито Конрад, нито себе си. Рик вече знаеше за него, но беше достатъчно тактичен да го запази за себе си и я остави сама да избере момента.

Номерът с достоверния източник можеше и да мине, въпреки че бяха свикнали да се отнасят скептично към подобни сведения. Но при всички положения щяха да я натиснат да каже името му. Високопрофесионална помощ като неговата не можеше да се скрие толкова лесно.

Налагаше се много да внимава с кого споделя сведенията си. Желанието й да пипне Намръщения беше съвсем естествено. Никак не й се искаше друг екип да се увенчае със славата след залавянето му. А някой можеше да използва постигнатото, да го прибави към собствените си проучвания и така да я изпревари.

Трябваше бързо да изплюе камъчето. Ако се съди по катастрофата в Южна Америка, играта загрубяваше с всеки изминал ден. Над целия свят беше надвиснала заплахата от унищожаването на съвременните стандарти. Паниката вече взимаше жертви.

Луан рязко се изправи, излезе в залата и седна пред пишещата машина „Ай Би Ем“. Скоро подобна остаряла техника можеше да изживее втори разцвет. Двадесетината служители изненадано я погледнаха, после всеки се върна към работата си.

Първо написа доклада за архивите. Спомена за сътрудничеството с Конрад и информацията, която беше получила от него. Така при проверка не можеха да я обвинят за действия зад гърба на ръководството.

После продължи.