![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Изпрати го.
Тя излезе от кабинета му с въздишка на облекчение. Трите въпроса, от които най-много се страхуваше, като по чудо й се разминаха — доколко е замесен Кърк Конрад, кой още знае за него и какво общо има Грей.
Върна се в залата, нареди на Дарел да изпрати доклада по факса и влезе в кабинета си. Предстоеше й един особено неприятен телефонен разговор.
Казаха й, че Грей ръководи важно съвещание. Луан настоя, обясни, че е ужасно спешно, и след няколко минути успя да ги накара да го повикат.
— Здравей, Луан.
— Май имате някакви проблеми?
— О, сложна история. Вътрешна криза, свързана с политиката на компанията.
— Нат, всеки момент ще получиш един доклад по факса. Искам, когато го прочетеш, да не ми затваряш телефона.
— Толкова ли е страшно? — засмя се той.
Но като прегледа копието, престана да се шегува.
— Искаш ли да се оттегля от комисията и работата си на консултант? — попита Грей след дълго мълчание.
— Много ли си сърдит?
— В момента, да. Но не съм този, който ви трябва.
— Тогава няма защо да се оттегляш. Опитай се да ме разбереш. Всички следи водят към теб. Вече започнахме разследване.
— Това не ме притеснява, Луан. Нито аз, нито хората ми имаме причина да се тревожим. Прав ли съм?
— Ако не беше така, щях ли да говоря с теб?
— Ясно. В интерес на истината, аз също бях в системата снощи и станах свидетел на контакта. Знам, че сигурността на мрежата ни е нарушена, но повярвай ми, бях готов да се закълна, че това е невъзможно. Значи информаторът ти е влязъл?
— Да.
— Бих дал всичко, за да разгледам програмата му.
— Не мисля, че някога ще стане.
— Предполагам.
— Виж, Нат, ще ти бъда страшно благодарна, ако не споменаваш на никого за него и за това, че е бил вътре в системите ви.
Той се поколеба.
— Добре, така да бъде. Искаш ли абонатите?
— Разбира се.
— Ще ти ги изпратя още тази вечер. Вече нямам доверие на собствената си мрежа! Ще се изненадаш, но аз също ги прегледах обстойно. Според мен списъците са променени. Един от двамата снощи не си е губил времето.
— Значи телефонните номера няма да ни доведат доникъде?
— Само ще си загубите времето, Луан. Не можеш да си представиш колко обаждания имаме. За последните десет-дванадесет дни са над тридесет хиляди.
Все едно да търсиш игла в купа сено.
— Добре, Нат. Благодаря за разбирането. Исках само да знаеш, че съм на твоя страна.
— Оценявам загрижеността ти.
Но не звучеше много искрено.
Значи беше главният заподозрян на ФБР?
И най-лошото — изобщо не му пукаше.
Вероятно защото не беше заплашен ни най-малко. Само виновните имаха гузна съвест.
След завръщането си от Швейцария Грей беше станал особено апатичен. Вече нищо не можеше да го развълнува. Дори случаят с Намръщения, който трябваше да събуди у него интерес поне от професионална гледна точка, сякаш изобщо не го засягаше. Даваше си сметка, че не е допринесъл с нищо за разследването. Е, тогава ще им върне таксата от един долар годишно.
Грей осъзнаваше, че в дъното на всичко стои разбитото му сърце. Мечтите за щастлив и спокоен живот с Джорджия Тейлър рухнаха. Връзката й с Джером го съсипа.
Последните няколко седмици отминаха сякаш в мъгла. Полагаше огромни усилия да успокои нараненото си самолюбие.
И така до този момент. Сега истински се развълнува. Направо се вбеси.
До един часа всички успяха да се съберат в кабинета му. Грей седна начело на масата и каза:
— Надявам се, че всички сте прочели седмичния доклад. Отстранихме шестима агенти.
Останалите кимнаха. Повечето все още търкаха сънено очите си.
— Как?
За момент изглеждаше, че никой не е чул въпроса, но после Ковънтри, шеф на отдела по абонамента, стана и застана до терминала в ъгъла на стаята и го включи. След няколко минути каза:
— Линда е забелязала първа съобщенията в бюлетина. После е сигнализирала на Карл, който пък каза на мен. Проверих списъците и започнах отстраняванията.
— А четирите порнокасети?
— Това се опитвам да разбера, Нат. Намерих докладите в компютъра си и наредих отстраняването. Вече имах номера на предаванията, така че само ги попълних и изключих адресите от списъка. Ето виж, докладите са изпратени от „Датекс“-Цюрих.
— От кого по-точно?
— Не пише.
— Значи не си видял предаванията с очите си?
— Не.
— Защо?
— Не си падам по такива работи, Нат. Честно казано, просто нямах време.
— Добре, дай да ги видим.
Няколко минути в стаята се чуваше само щракането на клавиатурата. Шефовете на останалите четири отдела нервно се споглеждаха.