![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Честно казано, не смяташе, че между двамата има непочтена уговорка. Луан не беше чак такава кариеристка независимо от глупостите, които беше наговорил на Спенсър. Истината беше, че се почувства засегнат от отменената им среща и реши да провери защо го беше пренебрегнала. Заради друг мъж? Беше злоупотребил с хора на Управлението само заради глупавата си ревност. По-добре да беше използвал Спенсър и Кенеди за разработването на стратегия срещу финансовия тормоз от страна на Мери-Ан и Дороти.
А той трябва да се концентрира върху залавянето на онова копеле. Докладите от Корея бяха ужасяващи. Като за всяка улична революция.
А утре можеше да е и Детройт.
Мартин въздъхна, вдигна слушалката и се обади на отдела по компютърни престъпления.
— Компютърни престъпления, агент Ръсел.
— Луан, обажда се Питър.
— Добро утро, Питър. — Резервирано.
— Първо, искам да ти се извиня за всичко. Просто не бях на себе си.
— Да чуем — търпеливо въздъхна тя.
Е, откровенията бяха отключвали вратите към много сърца. И легла.
— Виж, скъпа — послушно започна той. — Истината е, че се ядосах, когато отмени вечерята ни. Исках да разбера защо пренебрегваш очарователната ми личност. Когато ми казаха, че е заради Конрад, направо побеснях.
Тя дълго мълча. Не знаеше, че е успял да идентифицира Конрад.
— Злоупотребил си със служебното си положение — каза тя накрая.
— Така е. Сигурно някой ден ще ми се наложи да отговарям за това.
— Добре, Питър. Приемам извиненията ти.
Значи нямаше да му каже защо се е срещнала с Конрад. Нито ще му върне документите на Спенсър. Щеше да си ги пази като резерв.
— Исках да те попитам, дали има нещо ново? Информаторът ти докладвал ли е за друг контакт?
Какъв глупак е бил само! Едва сега разбра, че информаторът й е Конрад. Ето каква беше сделката!
— Не съм говорила с него оттогава. Но научих нещо интересно.
Тя му разказа разни небивалици за нещо, наречено „Куиксилвър“, и за някакъв тип на име Джером Уестин с прекалено развито чувство за морал.
— Не знам колко истина има в тази история, Питър, но донякъде сваля подозренията от Атланта.
— Тогава ще се обадя на Андре, преди да е ослепял от четене на досиетата.
— Каква е ситуацията в Корея?
— Никакво подобрение.
— В кошмарите си вече виждам същото и тук.
— Знам.
Питър затвори телефона и почувства огромно облекчение. Може би още имаше надежда.
Когато се обади в Лондон на Голоаз, настроението му беше далеч по-добро.
Жувармов, Вайзнер, Содъби и Голоаз седнаха край масата в ъгъла. Марго донесе каната с кафе, няколко картонени чашки и се настани до тях.
Жувармов въпросително я погледна. Андре обясни:
— Виж, Виталий, Марго е самата дискретност. Познавам я от двадесет години.
Генералът явно не беше свикнал да се доверява на жени, но примирено кимна и каза:
— Трябва да обсъдим две неща.
Никой не искаше да започне пръв. Накрая Вайзнер не се сдържа и се реши:
— На мен лично никак не ми е приятно, но писмото ни наистина постигна целта си. Израел обезвреди бойните си глави. Или поне тези, контролирани от компютър.
Генералът кимна.
— Не беше лесно да се убедят политиците, но службите ни докладваха, че Пакистан, Индия и доколкото знам, Китай са постъпили по същия начин.
— Много добре, Давид — каза Жувармов.
— Въпреки всичко се чувстваме ужасно уязвими.
— Ние също — съгласи се руснакът. — Президентът ме информира, че разполагаме само с част от тактическите си оръжия и ядрените ракети на подводниците. Нашето разузнаване в Китай потвърди сведенията ти.
Содъби се покашля.
— Правителството на нейно величество взе същото решение. Очаквах, че за това ще им бъдат необходими няколко месеца. Безкрайно се изненадах, когато ми го съобщиха още снощи.
— Жан Дювалие — започна Андре — ми разказа, че това е била най-страшната битка между политици и военни, на която е присъствал. Политиците са спечелили. Франция вече не разполага с голяма част от отбранителните си оръжия. Според мен ситуацията в Корея доказа правотата на решението ни.
— Франция — обади се Вайзнер — вече няма потенциала за евентуален ядрен инцидент.
— Да се надяваме — въздъхна Виталий. — Питър обаждал ли се е?
— Говорих с него — каза Андре. — Беше пределно откровен. Каза, че Пентагонът и президентът чакат потвърждение, че ние първи сме направили крачката. Военните техници вече са мобилизирани и са по места. Готови са да обезвредят бойните глави веднага щом получат нареждане от Вашингтон. Ще бъде въпрос на минути.