Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Роботизираният завод на „Хюндай“ излезе от контрол.

Компютъризираните устройства за дъгово заваряване размахваха дистанционно управляемите си ръце във всички посоки. При неправилен контакт в залата хвърчаха сини искри. Шумът стана непоносим. Прецизно регулираните захранващи системи изгубиха синхрон. Врати и капаци изпопадаха от линиите. В контейнерите с боята се смесиха синьо, червено и зелено и оплескаха полуготовата продукция. Въпреки отчаяните опити на тридесетината служители да затворят линията, операциите продължаваха с невероятна скорост. Автомобилите бяха напълно съсипани.

В демилитаризираната зона всички камери, детектори и сензори престанаха да препращат сигналите си към централната контролна зала в Панминджон. Дежурният офицер веднага вдигна слушалката, за да предупреди патрулите по границата. Но телефонът не работеше. Радиостанцията също. Накрая офицерът реши да изпрати куриери със заповед за повишена готовност. До десет часа патрулите в северната част щяха да решат, че става нещо на юг, и да започнат внимателни проверки.

В Сеул телефоните и светофарите не работеха. Хората бяха обхванати от паника. Правителствените и военни лидери се опитаха да обявят тревога, но нямаше как да се свържат с подразделенията в страната. Телевизионните станции спряха излъчванията си. Радиочестотите веднага бяха блокирани в отговор на предполагаемото нападение на Северна Корея. Военните отчаяно се опитваха да измислят нещо. Сателитните снимки и предавания, които им бяха осигурявани от американските военновъздушни сили и Агенцията за национална сигурност, също изчезнаха. Никой не знаеше какво точно става.

Фабриките спряха работа и работниците бяха изпратени по домовете си. Големите собственици бяха наясно със случилото се в Южна Америка и предположиха, че компютърните им файлове и финансовите системи са изгубени завинаги.

На улиците излязоха отчаяни и ядосани хора.

Студентите веднага организираха демонстрация срещу правителството.