![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Луан го изслуша внимателно, а после каза:
— Искаш да кажеш, че Джеръм Уестин е шпионирал твоите абонати?
— Надявам се това да си остане между нас, Луан.
— И защо, по дяволите, го е направил?
— Джером е доста праволинеен човек. Той иска Глоубнет да е чиста. Донякъде го разбирам. Не смятам, че в случая е постъпил правилно. Вече говорих с него. Абонатите ни вече не са застрашени.
— Значи според теб информаторът ми е налетял на…
— Уестин. Не искам да те разочаровам, но е така.
— По дяволите!
— Съжалявам.
— Няма нищо, Нат. Донякъде изпитвам и облекчение. Не ми беше никак приятно да те подозирам в престъпление.
— Благодаря.
Ръсел се опита да се свърже с Ренегата от компютъра в кабинета си. Искаше да му съобщи новините от Грей. Не успя.
Което беше доста странно. Ренегата винаги оставяше машината си включена.
Но не и сега.
Боже, тъкмо престана да се тревожи за Грей, и Конрад започна да й създава проблеми.
В интерес на истината, Грей продължаваше да я притеснява. Обясненията му на пръв поглед изглеждаха логични, но нямаше доказателство, с което да ги подкрепи. Може би просто искаше Бюрото да престане да се занимава с него. Историята му беше добра, но само на думи.
Тя нареди на Дарел да продължи с проверката на „Компсистемс“ и сътрудниците й.
Тази нощ Луан не можа да заспи. В главата й се въртяха какви ли не образи, като калейдоскоп в ръцете на нетърпеливо дете. Кадрите, които беше гледала по новините за катастрофата в Южна Америка, се сливаха с бъдещи сцени на унищожение в Съединените щати. Дали нямаше да се случи утре? Не можеше да се отърве от усещането за вина. Може би, ако беше работила по-упорито…
Предвижданията й за ужаса, който можеше да обхване страната, всеки момент отстъпваха място на глупавите й фантазии за Питър Мартин. Как стана така, че се увлече по мъж като него! Това противоречеше на вродената й логика. Знаеше какво се говори за него. По дяволите, дори беше прочела досието му! Да, истински патриот и отличен агент. Дотук добре. Но обвиненията, и то в писмен вид… Никой не им беше обърнал внимание. Не искаха да изгубят професионалист от неговия калибър.
Ръсел беше дъщеря на свещеник. В апартамента й се долавяше неотменното присъствие на майка й. Та тя дори караше буик. Родителите й цял живот бяха имали само буици. Не че беше пуританка. Или? Но всяка история си има две страни. Може би все пак трябваше да му даде шанс да й обясни.
Ще може ли пак някога да му има доверие? Работата му изискваше да е съвършен актьор. Беше го изпитала на гърба си.
Представяше си самолети, разбити по пистите на международното летище в Лос Анджелис; жертви на автомобилни катастрофи, които чакат несъществуващи линейки; Нат, Рик и Питър. Нат беше в белезници и непрекъснато повтаряше, че е станала някаква грешка. Рик я предупреждаваше за нещо ужасно, но така и не успя да разбере за какво. Питър се надигаше от тъмните води на залива. И Кърк Конрад, с бялата си каубойска шапка ниско над очите, наведен над клавиатурата.
Ужасна нощ. Когато най-после се измъкна от леглото, под очите й имаше тъмни кръгове. Трябваше да вложи всичките си умения с гримовете, за да успее да ги скрие.
А Мартин сигурно беше спал като къпан. Той знаеше какво е да живееш под напрежение.
Отиде на работа рано. През целия път я преследваше кошмарното очакване да завари там истински хаос и отчаяни доклади от Портланд, Сан Франциско и Далас.
Когато научи за Южна Корея, изпита такова облекчение, че чак я досрамя. Още двадесет и четири часа отсрочка. Двадесет и четири часа да намери отговора.
Размина й се и още една неприятност. Беше почти сигурна, че след начина, по който притисна Питър, шефът й ще я повика в кабинета си. Мартин имаше власт, той можеше да се обърне към влиятелните си приятели и да й създаде доста проблеми.
В девет часа все още не беше уволнена. Монтгомъри й говореше нещо от вратата. Какво?
— Добре ли си, Луан?
— Не. Уплашена съм до смърт.
Мартин реши да не казва на директора за провала на Норм Спенсър. Все още беше бесен заради начина, по който Луан го пипна, но като помисли малко, реши, че едва ли ще предприеме нещо срещу него. Вярно, че имаше документите му, но какво от това? Най-много го вбесяваше фактът, че Веласкес беше станал свидетел на позора му. Не знаеше дали му е разказала всички подробности. Сигурно никога нямаше да разбере. Веласкес беше дискретен човек.
Не можеше да проумее защо толкова защитава Конрад? Беше пипнала Спенсър прекалено бързо. Вероятно Конрад е разбрал по някакъв начин, че Джъстин Уилкинс има нужда от помощ, и се е свързал с нея.