Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
внимаваше да е наблизо, макар и не прекалено. Изгревът приближаваше
безмилостно. И макар че щеше да стане опасно за него, искаше да улови
плячката си. Трябваше само да я принуди да се отдалечи от любопитните
човешки очи…
Подходящият момент дойде, когато лесърът забави ход на
кръстовището между Осма улица и «Трейд стрийт». Поколеба се за кратко
дали да поеме вдясно или вляво.
Зейдист удари бързо. Материализира се точно зад убиеца, обгърна
врата му с ръка и го дръпна в мрака. Лесърът се съпротивляваше. Телата
им се сблъскаха, вятърът нахлуваше под палтата им и звуците от борбата
им наподобяваха плющенето на знамена. Лесърът беше на земята само
след секунди. Зи вдигна кинжала, погледна в очите му и заби черното
острие в гърдите му. Съскането и светлината бързо се стопиха.
Зи се изправи, без да изпитва задоволство. Действаше като машина, включена на автопилот. Беше готов и способен да убива, но се движеше
като в сън.
Единствената му мисъл беше за Бела. Всъщност нещата бяха по-
дълбоки. Отсъствието й беше като тежест, която го дърпаше надолу и
накрая щеше да го удави. Тя му липсваше отчаяно. До такава степен, че
не му се живееше.
О, да. Значи мълвата отговаряше на истината. За мъжки вампир, обвързал се с жена и после лишен от нея, беше равносилно да бъде
мъртъв. Чувал бе тези глупости и не им беше повярвал нито за миг. И ето
че сега преживяваше всичко това.
Мобилният му телефон звънна и той отговори механично. Въобще не
го интересуваше кой е на другия край на линията.
— Зи, приятелю — каза Вишъс, — в общата гласова поща е оставено
наистина странно съобщение. — Някакъв мъж иска да говори с теб.
— Потърсил ме е по име?
— Всъщност толкова е напрегнат, че думите едва се различават. Но
споменава белега ти.
«Братът на Бела?», запита се Зи. Макар че за какво би го търсил
сега, след като тя отново се бе върнала в своя свят?
Е… За какво друго, ако не заради това, че сестра му бе обслужена в
периода си на нужда, а датата за брачната церемония не беше насрочена…
Да, това би разгневило всеки брат.
— Какъв е телефонът за обратна връзка?
Вишъс му го продиктува.
— Оставил е името си. Ормънд.
Значи не беше едрият и злонравен брат на Бела.
— Ормънд? Име на човек.
— Знам. Трябва много да внимаваш.
Зи затвори, набра бавно номера и зачака. Надяваше се, че е натиснал
правилно цифрите.
Отговориха му. Нямаше поздрав или предисловие. Просто тих мъжки
глас, който каза:
— Номерът, от който ми звъниш, е извън моята мрежа и не може да
бъде проследен. Така че трябва да си ти, братът.
— А ти кой си?
— Искам да се срещнем лично.
— Съжалявам, не ходя по срещи.
— Да, мога да си представя какъв успех имаш с това твое лице. Обаче
не те търся за секс.
— Какво облекчение. Кой, по дяволите, си ти?
— Първото ми име е Дейвид. Досети ли се вече?
Яростта замъгли зрението на Зи. Виждаше единствено буквите, изписани на корема на Бела. Стисна толкова силно телефона, че го чу как
изпука. Но успя да се овладее дотолкова, че да не го счупи.
Застави се да остане спокоен и каза:
— Страхувам се, че не, Дейви. Опресни паметта ми.
— Ти взе нещо, което е мое.
— Откраднал съм портмонето ти? Бих си спомнил нещо такова.
— Жена ми! — изкрещя лесърът.
Собственическият инстинкт на Зи се задейства и нямаше как да
сдържи ръмжането, което излезе от устата му. Отдалечи телефона от себе
си и изчака звукът да заглъхне.
— … изгревът е прекалено близо.
— Какво каза? — в гласа на Зи се долавяше режеща нотка. —Връзката е лоша.
— Мислиш, че се шегувам? — изръмжа лесърът.
— Спокойно, не искам да получиш сърдечен удар.
Убиецът дишаше тежко, завладян от гняв. Но успя да се овладее.
— Искам да се срещнем след падането на нощта. Има много неща, които трябва да изясним помежду си, и не искам да бъда притиснат от
настъпването на зората. Освен това бях зает през последните няколко часа
и имам нужда от почивка. Премахнах една от вашите женски, красива и
червенокоса. Натъпках я с олово. Можете да й кажете «сбогом».
Този път ръмжането, излязло от гърлото на Зи, се изля в телефонната
слушалка. Убиецът се засмя.
— Вие, братята, обичате да покровителствате себеподобните си, нали? Е, какво ще кажеш за това? При мен има друга жена. Убедих я да
ми даде номера, който набрах, за да те намеря. Тя бе наистина учтива и
внимателна. Хубава малка блондинка.
Ръката на Зи стисна дръжката на единия от кинжалите.
— Къде искаш да се срещнем?