Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
Но като почнах с дюкянчето, с него да свърша. В нашенското хем стои табелка с цена, пресметната по икономическите закони, хем дебнеш да не те преметне търговецът. Мигнеш ли — излъгал те е. Я с пари, я със стока. Иначе добре знае той европейските правила и съвсем по тях ще постъпи, ако си му роднина или близък, ако си му свършил услуга някаква, ако… Чет нямат условията в играта ви, както стана дума. Ти купуваш — ти му мисли! Пък падне ли ти в твоето дюкянче — той да си прави сметката. И тъй не е само, да кажем, по пазарищата, ами още по-объркано и непредвидимо в учреждения, банки и кантори, та до съдилищата и министерствата…
Не съм се отплеснал — тия работи трябваше да ги кажа, пък макар да си ги знаел. Даже доста ги съкратих, както в една топографска карта не можеш да изобразиш камъка, дето ще се съпнеш в него да се пребиеш. И аз щях да се спъна при постъпването в школата. Али бе обещал да ме защити при нужда, поръчител да стане, а също да потвърди, че съм си загубил тескерето. За това последното не склони лесно. Да беше Михалис, с една дума щяхме да се разберем. Но Али разправя, че никога не бил лъгал — вярвам, че истината казваше. Как сега да заблуди точно учителите, а може би и властта. Той се мръщи, мисли и най-сетне кандиса да си обърне езика. Голяма отстъпка направи в себе си, която можеше да не забележа. Аз — дето по-лесно лъжа изричах от „добър ден“. Ама оцених, че от приятелство се придума. И като го вкарах в грях, по-мил ми стана.
VII
Записваше главният учител. Наредили сме се неколцина в колона по един, Али Доган пред мен. Той бързо се оправи, отстъпи крачка и вика:
— Двамата сме.
Казвам си аз българското име, но учителят май не ме разбра, остави перодръжката и зяпна:
— Арменец ли си?
— Не — отвръщам. — Какъв арменец? Българин съм от Одринско.
— Дай тескерето.
— Загубих го — и соча Али Доган за свидетел.
— И дума да не става — заклати глава учителят. — Извади си тескере, пък пак ела. Следващия…
Отдръпнах се да си вървим и докато още се потривам, главният ме помами с пръст.
— Като си от Одринско — казва, — има ли го още българското училище в Одрин?
— Там е. Има го — мигновено излъгах, но малко се позапрях. — Па може да са го затворили. В него съм учил.
— Че като си учил, за какво ти е пак?
— То е друго — чумеря се. — По турски не съм. Няма като добиче да ходя из държавата…
— Хм! — хъмка главният. — Какво си учил? Колко години?
— Осем. Докато тате беше жив. — И взех да изреждам разни учебни предмети.
В стаята седеше училищният слуга. Прати го главният някъде, а на мен ми вика:
— Чакай малко — да видим бива ли те.
Ах, мама му стара! За какво?! — чак вратът ми изтръпна. Но ето ти го — иде слугата и води един човек. Втория учител. Те всъщност бяха само двама в цялата школа. Каза му главният какъв съм и щом съм, новият ме подхвана:
— С аритметиката как си? — пита. — Помниш ли я?
— От кора до кора. Как може?! — отговарям като примерен ученик.
— Щом е тъй, ще ти дам една задачка — мери ме ехидно той. — Ако имаш три ябълки и аз ти дам седем и онуй момче ти даде още единайсет, колко ябълки по равно ще ни разделиш?
— По седем — рекох на секундата.
— Налучка ли? Признавай! — сепна се даскалът.
— Не съм. Толкоз е — настоявам и обясних какви аритметични действия съм извършил.
— Я ела тук! — викна ме той на масата.
Зарязаха записването, подловиха да ме изпитват по аритметика. Четирите основни действия. Два-три листа изписахме със задачи — всичко решавам по вода.
О-о! — викам си на ум. — Аз със Зоя тригонометрията пребродих, вие къде ме ловите. Ама чинно правя сметките и забелязах как двамата се споглеждат и тънко се подсмихнаха. Отидоха до прозореца, побъбриха си нещо и главният отсъди: