Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Не — отвърна Сарал. — Аз ще поема първата половина. Сама.
Регин сви рамене.
— Тогава къде ще спим?
— Във втория апартамент. Ако Товира се върне посред нощ, той сигурно ще отиде право в спалнята си.
Регин кимна, погледна към Сония и се отправи към вратата. Тя го последва, развеселена, че той е поел инициативата, макар че откакто Изменниците се бяха присъединили към тях, магьосникът обикновено изчакваше нейните решения.
Вторият апартамент имаше легла в три от стаите. Сония си избра едно и седна върху него. Когато се огледа, тя видя на закачалката по-малки версии на облеклото на ашаките. Върху панталоните висеше богато обшит жакет…
— Какво каза Оусън?
Тя вдигна глава и видя Регин, застанал на прага й.
— Откъде знаете, че съм се свързвала с него?
Той сви рамене.
— Досетих се.
— Сарал каза, че трябва да останем тук, докато Савара не ни повика, затова попитах дали това ни устройва. Оусън потвърди. Те искат да се погрижат да не се намесваме.
— Ако Лоркин попадне в беда, вие ще се намесите.
Тя го погледна и видя, че се усмихва многозначително.
— Само за да го спася.
— Това все пак си е намеса. Не че не бих ви разбрал.
— Оусън смята, че ако двамата с Денил носим кръвните си пръстени, мога да наблюдавам битката чрез Денил.
Регин я погледна замислено.
— Това е добър начин да заобиколим ограниченията на Изменниците. — Той се намръщи. — Ако Изменниците губят, ще го разберем веднага, защото Сарал ще отиде на помощ. Ще я последвате ли?
Сония извърна поглед.
— Може би. Сигурно. Но вие трябва да останете тук.
— Тръгвам с вас.
Сърцето й подскочи. „При други обстоятелства това би прозвучало много романтично“.
— Не. Без причина ще се поставите в опасност.
— Вие ще бъдете по-важна цел от мен — каза й той. — Което ми напомни… — Той се приближи до леглото и седна. — Трябва да вземете енергията ми.
Сония се обърна към него, усещайки силно присъствието му.
— Ами ако Товира се върне тази вечер? Няма да можете да издигнете бариера.
— И без това едва ли ще издържи дълго. — Той протегна ръцете си.
Тя го погледна с неохота. „Твърде интимно е — помисли си тя. — Ами ако усети нещо? Не като да сме на път. Докосвахме се само когато бе необходимо. Около нас имаше хора“.
— Наистина трябва да преодолеете страха си от вашата черна магия — каза й той.
— Не се страхувам — отвърна тя. Донякъде беше така. „Но не съвсем“.
— Ако вземете енергията ми, обещавам, че няма да вляза с вас в града — предложи той.
Сония по погледна в очите. Лицето му бе сериозно.
— Няма да влезете в града, защото аз ви наредих да не го правите — каза му тя.
Той сви рамене.
— Значи се разбрахме?
Сония въздъхна и хвана ръцете му, опитвайки се да не обръща внимание на топлината им. Тя затвори очи, прие енергията, която потече от него, и я съхрани в себе си.
Глава 26
Начало и край
Денил впери поглед в тавана, примигна и се надигна на лакти.
„Какво… Нещо ме събуди. — Той се намръщи. — Някой ме повика по име? Или пък съм сънувал“. Той създаде светлинно кълбо и надникна през вратата към главната стая на апартамента си.
„Тайенд ли беше? Или Мерия? Дали някой не е нахлул в къщата, както ме предупредиха Ачати и Кай?“
— Денил.
Той подскочи, изненадан от мисловния призив. Оусън! Денил въздъхна от облекчение, че източникът на притеснения се е намирал в съзнанието му, а не в Дома на Гилдията. Но облекчението бързо се стопи. Оусън го беше призовал открито, така че всички останали магьосници да го чуят. Нямаше да го направи, ако не се налагаше да го пита нещо важно. Денил стана, бръкна в джоба на вчерашната си мантия, намери пръстена на Оусън и си го сложи.
— Оусън. Съжалявам, бях заспал.
— В такъв случай се извинявам, че ви събудих. Не се свързахте с мен в уговореното време.
Денил се поколеба. Не беше съвсем сигурен кое време е. Нямаше роби, които да го събудят и стаята нямаше прозорци, така че нямаше как да разбере дали е обяд или полунощ.