![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Но те вече не работят непрекъснато, Флория. — Това беше една от първите победи на Киви над Ритцер Брюхел. Благодарение на нея трудът на гравьорите бе станал много по-лек и те получаваха медицинска помощ, когато са будни. Щяха да преживеят така Изгнанието, чак докато дойде време за обучение, както им обеща Томас.
Флория поклати глава.
— Вярно е. И макар Бденията ни почти напълно да се разминаваха, аз продължавах да следя какво става с Луан. Случвало ми се е да вися Мсек по коридорите и да се преструвам, че само минавам оттам, щом отнякъде са задаваха хора. Дори успях да поговоря с нея за отвратителното изкуство, което тя толкова харесва; това е единствената тема, на която е склонна да говори: „Защитата на Френкската организация“. — Флория сякаш изплю заглавието. Гневът й обаче бавно се топеше и сега тя изглеждаше по-скоро унила. — Въпреки това продължавах да я посещавам и ако се бях държала като една покорна жалка спекулантка, някой ден сигурно щяха да я освободят. Сега обаче… — Тя се обърна да погледне Киви и гласът й загуби своята сила и увереност. — … Сега тя си отиде, не е дори в списъците. Казват, че хладилната й камера отказала. Твърдят, че умряла, докато спяла. Тези лъжливи долни копелета…
Хладилните камери на Чуенг Хо бяха толкова сигурни, че възможността да се повредят попадаше в рамките на статистическата вероятност. Или поне когато се използват според инструкциите и за периоди не по-дълги от 4 Гсек. Оборудването на Новородените бе много по-несигурно. След битката обаче вече не можеше да се разчита на чиято и да е автоматизация. Смъртта на Луан приличаше по-скоро на фатална случайност, още една последица от лудостта, която едва не унищожи всички тях. „Но бих ли могла да втълпя това в главата на бедната Флория?“
— Предполагам, че не можем да сме сигурни за нищо от онова, което ни казват, Флория. Новородените се подчиняват на някакъв зловещ порядък. Но… Аз съм непрекъснато дежурна от доста време насам. Дори сега прекарвам будна почти половината от времето и съм наясно с всичко, което става наоколо. А, както добре ти е известно, през цялото това време нито веднъж не хванах Томас да ме лъже.
— Добре де — изръмжа Флория.
— Обясни ми защо според теб някой ще иска да убие Луан.
— Не съм казала, че са я убили. Освен това е напълно възможно твоят Томас да не знае всичко. Виж какво, аз не бях единствената, която се навърташе около гравьорите в диамантените коридори. На два пъти видях Ритцер Брюхел. Веднъж беше събрал всички жени на едно място, стоеше зад тях и просто ги наблюдаваше. Вторият път… Вторият път бяха само той и Луан.
— О! — приглушено възкликна Киви.
— Нямам никакви доказателства. Това, което видях, бяха просто жестове, поза, изражението върху лицето на мъжа. Но тъй като тогава не реагирах и не се опитах да направя нещо, сега Луан я няма.
Внезапно параноята на Флория доби съвсем реални очертания. Ритцер Брюхел наистина беше чудовище, което дори Пастирът едва успяваше да контролира. Споменът за сблъсъка помежду им никога не напускаше Киви. Тя още чуваше шляпането на стоманената палка върху дланта му — единствен знак за едва сдържана ярост. Тогава тя беше много горда, че го е поставила на място. Едва по-късно си даде сметка, че всъщност е трябвало да бъде ужасно изплашена. Без закрилата на Томас сигурно вече да е мъртва… Или нещо още по-лошо. Ритцер обаче знаеше какво би му се случило, ако го заловят да й отмъщава по някакъв начин.
Да подправиш нечия смърт, дори да извършиш екзекуция без разрешение е твърде рисковано начинание. Пастирите се придържат към своя собствена, макар и странна система от правила. От престъплението на Ритцер все трябваше да са останали някакви следи, освен ако не се окажеше изключително умен и находчив.
— Виж какво, Флория, ще намеря начин да проверя този случай. Може и да имаш право за станалото с Луан, но ти обещавам, че рано или късно истината ще излезе наяве. Ако се окаже така, както казваш, тогава няма начин Томас да се примири с подобна несправедливост. Той наистина има нужда от всички нас, в противен случай нито един Чуенг Хо да не е оцелял досега.
Флория я погледна сериозно, после протегна ръце и я стисна в здрава прегръдка. Киви почувства тръпките, които разтърсваха тялото на приятелката й, но тя вече не плачеше. След миг успя да пророни: