![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Киви протегна ръка да докосне Флория, чудейки се дали тя няма да й отвърне с удар. Беше срещала такова страдание и при други хора — повечето й бяха много близки. Други пък, като Езр Вин например, толкова непреклонно пазеха тайната си, че тя долавяше у тях единствено затаената, пулсираща ярост.
Флория продължаваше да седи мълчаливо, свита на кълбо. След миг сграбчи ръката на Киви в дланите си, сведе глава над нея и се разхлипа. Думите й бяха накъсани, почти неразбираеми.
— … Не вини себе си. Аз наистина не те укорявам. Познавам ви и двамата с баща ти. — Тя пое дълбоко въздух и отново се задави в неми ридания. После думите й станаха по-ясни. — Известно ми е, че обичаш тоя Томас Нау. В това няма нищо лошо. Той не би могъл да се справи без теб, но ние и без това всички ще измрем.
Киви обгърна раменете на жената със свободната си ръка.
— Но аз не го обичам.
Изневиделица дошлите на езика й думи изненадаха дори самата нея. Флория също вдигна учуден поглед.
— Искам да кажа, че го уважавам. Той ме спаси в най-страшния период от моя живот, когато Джими уби мама. Но… — Видя й се странно, че говори така открито пред Флория и казва неща, които преди това си позволяваше да изрича само наум.
Томас имаше нужда от нея. Той беше добър човек, за нещастие израснал в едно ужасно и зловещо общество. Неговата доброта му беше помогнала да стигне дотук, да осъзнае опасността от това зло и да се бори за неговото изкореняване. Киви се съмняваше, че тя самата би постигнала толкова много; сигурно щеше да прилича повече на Рита и Джау, които сляпо се подчиняваха, благодарни, че са избегнали примката на Фокуса. Томас Нау обаче наистина желаеше да промени цялата система. Но чак пък да го обича! Въпреки чувството му за хумор, любовта му към нея, неговите опит и мъдрост, тя усещаше някаква… отчужденост към Томас. Молеше се той никога да не разбере истинските й чувства. „Освен това се надявам тази бунтовница Флория да е обезвредила бръмбарите на Ритцер.“
Киви се опита да разсее неприятните мисли. Известно време двете с Флория просто се гледаха с невярващи очи, че са успели да надникнат в душата една на друга. „Хм, хм.“ Тя леко потупа Флория по рамото.
— Познавам те повече от година заради общите ни дежурства, а едва сега разбирам какво чувстваш наистина…
Флория пусна ръката на Киви и попи сълзите, които бяха успели да се задържат по лицето й.
— Така е, доскоро все още се владеех. Стой с преклонена главица, казвах си, и се преструвай на жалка подчинена спекулантка. На нас това ни се удава много добре, не мислиш ли? Може би ни помага дарбата да виждаме надалеч в бъдещето. Но сега… Знаеш ли, че имах сестра в експедицията.
— Не.
„Съжалявам.“ Преди битката флотата на Чуенг Хо беше толкова многочислена, а малката Киви познаваше едва неколцина.
— Луан беше луда глава, не много умна, но пък се държеше мило с хората… Една от онези, които мъдрият ни командир хвърли в битката. — По лицето й сякаш всеки момент щеше да заиграе усмивка, но после ведрото изражение отново беше помрачено от мъчителни спомени. — Имам докторска степен за инженер-химик, но фокусираха нея, а мен оставиха. Ако съществува някаква справедливост, сега аз трябваше да съм фокусирана, но те взеха нея.
Лицето на Флория се сгърчи от чувството за вина, която всъщност не би трябвало да изпитва. Дали пък и тя не е заразена с вируса на „гнилия мозък“ като повечето Чуенг Хо? Възможно беше да се е отървала някак. Томас имаше нужда и от нефокусирани специалисти, в противен случай системата щеше да се разпадне поради липса на хора, които да анализират детайлите и да се занимават с по-второстепенните задачи. Киви отвори уста да й го обясни, но Флория не я слушаше.
— Аз успях да се преборя с това и не изпусках Луан от очи. Те я фокусираха за тяхното изкуство. Бдение след Бдение тя и други като нея дълбаеха онези фризове в Хамърфест. Сигурно си минавала покрай тях поне стотина пъти.
„Да, точно така.“ Гравирането беше най-ниското ниво сред заниманията на фокусираните. Изобщо не приличаше на сложните задачи, които решаваха Али Лин или преводачите. Образците от „легендарното изкуство“ на Новородените не оставяха никакъв простор за фантазия и творчество. Гравьорите украсяваха механично сантиметър по сантиметър диамантените стени на коридорите, пренасяйки върху тях фигури от стари модели. Замисълът на Ритцер бе да впрегне в работа целия „неизползван човешки ресурс“ като го изтощи до смърт, без да позволи медицинска помощ или отдих.