Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
— Защото, Дойл, не може да разберете края, ако не знаете началото. — Ансън започваше да изпитва удоволствие. Един по един ударите му попадаха право в целта. — Джордж Ейдълджи имаше основания да ненавижда област Уайърли. Или поне така си мислеше.
— Значи си е отмъстил, убивайки добитък. Къде е връзката?
— Виждам, че сте градски човек, Дойл. Конят, кравата, овцата, прасето — те не са просто добитък. Те са прехрана. Наречете го… икономически удар.
— Можете ли да докажете връзка между някой от нападателите на Джордж в Ландиуд и осакатените по-късно животни?
— Не, не мога. Но не бива да очакваме логика от престъпник.
— Дори ако е интелигентен?
— Според моя опит — дори по-малко. Както и да е, имаме един младеж, любимец на родителите си, който все още живее в семейния дом, докато брат му отдавна е отлетял. Младеж, озлобен срещу средата, която смята, че превъзхожда. Затъва в катастрофални дългове. Лихварите го заплашват с фалит, съд, намира се на ръба на професионален провал. Всичко, за което е работил през целия си живот, може да рухне…
— И тогава?
— Тогава… може би е превъртял като вашия приятел мистър Уайлд.
— Според мен Уайлд бе покварен от успеха. Едва ли можем да сравним бурните овации в Уест Енд с критичното приемане на една брошура за железопътния закон.
— Вие казахте, че случаят на Уайлд е патологичен. Защо не и този на Ейдълджи? Мисля, че адвокатът е бил под напрежение месеци наред. Сериозно, може би непоносимо напрежение. Вие сам нарекохте просешкото му писмо «отчаяно». Може да се е случило нещо патологично, може в кръвта му да е изплувала някаква склонност към зло.
— Половината му кръв е шотландска.
— Вярно.
— А другата половина е парси. Най-образованото и заможно съсловие в Индия.
— Не се съмнявам. Не случайно ги наричат «евреите на Бомбай». Също тъй не се съмнявам, че донякъде е виновна тази смес на кръвта.
— Собствената ми кръв също е смес от шотландска и ирландска — каза Дойл. — Кара ли ме това да коля добитък?
— Изпреварихте ме. Кой англичанин, кой шотландец — дори и наполовина шотландец — би вдигнал нож срещу кон, крава, овца?
— Забравяте миньора Фарингтън, който извърши точно това, докато Джордж беше в затвора. Но да ви питам на свой ред: кой индиец би сторил това? Нали там обожествяват животните?
— Вярно. Но когато кръвта е смесена, започват бедите. Възниква непримиримо противоречие. Защо човешкото общество навсякъде се отвращава от мелеза? Защото душата му се разкъсва между стремежа към цивилизация и влечението на варварството.
— И коя кръв смятате отговорна за варварството — шотландската или индийската?
— Не се шегувайте, Дойл. Вие сам вярвате в кръвта. Вярвате в расата. На вечеря ми разказахте как майка ви гордо е проследила родословието си пет века назад. Простете ми, ако цитирам погрешно, но си спомням, че малцина благородници на този свят могат да се похвалят с родословно дърво като вашето.
— Правилно цитирате. Нима казвате, че Джордж Ейдълджи е разрязвал коремите на конете защото така са правели преди пет века неговите прадеди в Персия или откъдето там са дошли?
— Нямам представа дали са имали варварски обичаи или ритуали. Може би да. Може би самият Ейдълджи не е разбирал какво го тласка към тия постъпки. Импулс отпреди векове, изплувал на повърхността поради някакъв внезапен и печален каприз на смесената кръв.
— Наистина ли вярвате, че е било така?
— Да, нещо подобно.
— Ами Хорас?
— Хорас ли?
— Хорас Ейдълджи. Роден от същата смесена кръв. Сега уважаван служител в правителството на Негово величество. В данъчния инспекторат. Да не би да намеквате, че и Хорас е участвал в бандата?
— Не намеквам.
— Защо не? Той има същите основания.
— Пак ви повтарям, не се шегувайте. Първо, Хорас Ейдълджи живее в Манчестър. Освен това аз само казвам, че смесената кръв поражда тенденция, склонност при определени крайни обстоятелства да се изпадне във варварство. Няма спор, че мнозина мелези водят напълно почтен живот.
— Освен ако нещо не задейства тази тенденция…
— Както пълнолунието поражда лудост у някои цигани и ирландци.
— Никога не ми е влияло така.
— Става дума за ирландското простолюдие, драги ми Дойл. Нищо лично.
— Добре, каква е разликата между Джордж и Хорас? Защо според вас единият се е отдал на варварство, а другият не… поне засега?
— Имате ли брат, Дойл?
— Имам. По-малък. Инес. Той е военен.
— Защо не пише детективски разкази?
— Тази вечер не аз съм теоретикът.