Господарят на дъжда [bg]

Фийлд караше бавно, следвайки безмълвните указанията на монахинята. Завиха по „Бънд“, после минаха по моста и навлязоха в Хонкю.

Тя му даде знак да спре пред сграда, която приличаше на училище. Фийлд паркира при малко игрище, където група деца играеха на гоненица. Бяха близо до границата на Селището.

Лицето на сестра Маргарет беше бледо и изпито, но в стиснатите й устни личеше решителност. Надписът на фасадата гласеше: Сиропиталище „Братя християни“ и предното фоайе беше мрачно като в „Сестри на милосърдието“. Сестра Маргарет им каза да изчакат и влезе. Наташа нервно подръпваше роклята си, кокалчетата й бяха побелели от стискане.

Чуха се гласове и няколко момчета излязоха през летящата врата в края на коридора, където бе влязла монахинята. Разговаряха тихо. Преди да влязат в една стая, спряха и изгледаха любопитно Фийлд. Всичките бяха китайчета, със скромни бели униформи със сини кръстове на гърдите.

— Насам.

Фийлд се стресна, после тръгна след сестра Маргарет, която се беше появила изневиделица.

Минаха през летящата врата и тъмния коридор зад нея и влязоха в удивително гола класна стая. Имаше маси и столове, но по стените нямаше нищо — само голяма, олющена черна дъска отпред.

Алексей седеше в ъгъла. Висок монах с кафяво расо стоеше надвесен над него.

Отначало момчето не помръдна, само се загледа в Наташа.

После скочи и изтича към нея. Тя го притисна към себе си, лицето й се преобрази от радост и облекчение, очите й се наляха със сълзи. Започна да гали детето по главичката, после го вдигна.

— Съжалявам — прошепна. — Ужасно съжалявам.

Алексей носеше бяла униформа като другите деца. Късата му черна коса беше влажна. Той стоеше със затворени очи и по лицето му се четеше страх и несигурност.

Монахът се приближи и грубо ги раздели, отново издърпа детето в другия край на стаята. Наташа умолително погледна Фийлд. Алексей заплака.

— Млък! — изсъска монахът.

— Извинявайте, не разбрах името ви — каза Фийлд.

— Брат Джон.

— Братко Джон, бихте ли дошли навън за момент?

Монахът неохотно го последва, сестра Маргарет също излезе. Фийлд затвори вратата.

— Искам да останем за малко насаме с Алексей. После ще обсъдим какво да правим.

— И дума да не става.

— Тази жена е леля на момчето, както сигурно добре знаете.