Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— Колко дълго лежа?
— Не знам. Види се, било е доста време.
Слушателите се вторачиха един в друг.
— Трябва незабавно да тръгнем след тях! — разпореди майорът.
— Стой, нека не прибързваме! — помоли пашата. — В такива неща хладнокръвието е по-добро от възбудата. Товарът, който видях, може действително да е бил човешко тяло, но едно такова деяние по тези места би било нещо нечувано. Кой би отвлякъл дамата?
— Да, кой? — попита и Хелбиг.
— Някой обикновен мъж във всеки случай не — рече пашата. — Имате ли някакъв враг наоколо, хер майор?
— Та знам ли. Никого не съм обидил.
— Но пък аз, да — намеси се Герд. — Само че считам едно такова отмъщение за невъзможно. Не може да е бил той.
— Кой?
— Лудия граф.
Пашата подскочи.
— Лудия граф е бил тук?
— Да. Днес.
— И вие сте го оскърбил?
— Поступах го.
— Защо?
— В парка се държа с Магда като мерзавец.
— За Бога, във висша степен вероятно е бил той! — извика пашата. — Но как се е събрал с мъртвия тук?
— Сигурно го е срещнал някъде по път.
— Но с един непознат, когото случайно е срещнал, човек не уговаря един такъв опасен план.
— Те се познаваха от по-рано, от Фалум.
— Това е нещо друго. Графът навярно е знаел, че тоя Хартман е бил в затвора, и е видял в него типа, когото можел да използва като спомагателен инструмент.
— Трябва веднага да го подгоним! — повтори майорът.
— Почакайте още няколко мига! — помоли Голвиц. — По-добре е първо да добием необходимата сигурност!
— Тогава той ще ни се изплъзне!
— Похитителят на вашата дъщеря ще ни се изплъзне само ако действаме припряно. Разчитайте на мен! Отвъд там в прериите на Северна Америка ние сме догонвали някой и друг тип. Но най-напред трябва да се убедим дали не се мамим. Та нали може младата дама да лежи още там долу.
— Тогава трябва бързо да търсим! — извика майорът и поиска да хукне.
— Стой! — повели Голвиц. — В случая е важно да не бъдат заличени следите. Останете всички тук; само Бил Санфорд може да ме придружи. Той знае как да се отнася с една следа. Спасихте ли коне?
— Да. И почти всичкият добитък е откаран на сигурно място.
— Наредете тогава да доведат два коня! Ние скоро ще се върнем.
Двамата прерийни ловци тръгнаха. Те закрачиха по пътя надолу към селото, като внимателно наблюдаваха периферията му. Дневната светлина, която огънят разпространяваше, им позволяваше да различават и най-малкия предмет. Срещу храсталака Фред спря.
— Тук е! — рече той, посочвайки отъпканата трева. Те се наведоха към земята да разгледат дирите.
— Малък дамски крак — рече Бил. — Това е вярната следа, тя води оттук надясно — точно, както е казала жената. Ела!
Те продължиха да крачат бавно — Фред начело. Когато отминаха храстите, този се закова.
— Всички дяволи, тук има и други стъпкови отпечатъци! Тревата е буквално изпотъпкана.
— Колко човека? — попита Бил.
— Нека видим! Прегледаха отпечатъците.
— Двама мъже! — отсъди Санфорд. — Стоели са зад този храст тук и са чакали.
— И там отдясно са се промъкнали насам — изрази съгласие Фред.
— Ще потърсим ли откъде идват? — попита Бил.
— Не. Това би било безсмислено. Необходимо е да следваме само дирите, които водят оттук. Погледни, тук двамата са се нахвърлили върху нея и оттук престава следата от малкото стъпало.
— Те са носили дамата.
— Да и аз сега вече не се съмнявам, че това са били двамата мъже, които пашата е срещнал. Да вървим нататък!
Не им беше трудно да проследят стъпките до мястото, където пашата се бе натъкнал на похитителите.
— Стой! — каза Фред. — Всяка по-нататъшна загуба на време би била вредна. Те са. Да се връщаме при замъка!
Когато стигнаха там, от тръгването им бяха изтекли едва десет минути. Хелбиг пристъпи няколко крачки към тях.
— Е? — попита с тревожно напрежение.
— Не се стряскайте, хер майор! — отвърна Голвиц. — Вашата дъщеря действително е била отвлечена.
— Тогава бързо след тях!
Той поиска да се метне на коня. Фред му попречи.
— Моля да останете още, хер майор! Ние трябва да обмислим нещата.
— По дяволите вашето обмисляне! Междувременно оня тип ще ни се измъкне!
— Той няма да ни се измъкне. Най-напред двама мъже действително ще последват каретата, но вие ще останете тук!
— Аз? Защо?