Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— На това нещастно място вие ще бъдете по-полезен от всеки друг.
— На първо време дъщеря ми се нуждае най-належащо от мен.
— В това отношение можете да бъдете заместен от нас, но тук при пожарището — не.
— Аз си имам заместник.
— Може да е така. Но за да издирим вашата дъщеря, ние трябва да се разделим, а тогава ще ни е необходима база, за да можем взаимно да се осведомяваме.
— Да се разделим? С каква цел?
— Досега ние знаем само че дамата се намира във властта на един мъж. Кой е този мъж обаче, не знаем.
— Това е графът!
— Ние само го предполагаме, ала не бихме могли да се закълнем. Колко е далеч границата оттук?
— С бързи коне три часа.
— Как се казва граничното селище?
— Визенщайн.
— Шосето, по което пашата е дошъл, натам ли води?
— Да, като на един час оттук, човек трябва да хване при разклонението надясно.
— Е, добре, чуйте тогава моя план, който ще ни отведе сигурно до целта! Ако действително графът е похитителят, то той ще опита час по-скоро да достигне границата. Следователно двама мъже ще яздят след него нататък…
— Това ще сторя аз — прекъсна го Хелбиг.
— Не. Вие ще останете тук! За това преследване са нужни хора, които разбират от дири и следи. С тая работа ще се заема аз самият и моят приятел Санфорд ще ме придружи.
— Вие не познавате пътя.
— Това е безразлично. В прериите изобщо няма пътища и въпреки всичко ние винаги се оправяме. Остава си така, че ще яздим аз и Бил! Междувременно някой ще отиде при хер фон Уле и ще се осведоми за обстоятелствата, при които графът го е напуснал. Та нали той би могъл да се намира още там. Резултата от това осведомяване ще ми съобщите телеграфически, и то във Визенщайн.
— На какъв адрес?
— Санфорд — до поискване. Но съставете телеграмата предпазливо. Има ли оттук към границата пешеходни пътеки?
— Да.
— Също тях трябва да следваме. Но кой познава тези потайни пътища?
— Аз — обади се Каравей.
— Аз — отговори по същото време и Нурван паша.
— Вие, хер графе? — попита Фред, тайно зарадван, тъй като бе слушал за неговата енергичност. — Но вие навярно няма да искате да участвате в преследването?
— Защо не? На мен и през ум не ми минава да се разделя толкова скоро с моя приятел Каравей, когото вече от години не съм виждал. И после, ако се установи, че графът се крие зад тая работа, аз ще си разменя с него някоя и друга сериозна приказка. Той носи името, под което се водя и аз и за мен не е безразлично, дето постоянно го позори.
— Но след дългото пътуване няма ли да ви дойде твърде много, ако…
— Ни най-малко. Напротив, аз се радвам на похода. Имате ли да ни кажете още нещо как да се държим?
— Не. Ще трябва да се ръководим от обстоятелствата. Нуждаете ли се от дълги приготовления?
— Ние веднага ще тръгнем на път! — заяви Катомбо — Но…
— Достатъчно. Нямайте грижа за мен!
Той се отдалечи с едри крачки и Каравей го последва.
— Силен мъж! — рече Фред с адмирация. — Сега имам нужда от още двама.
— За каква цел? — попита майорът.
— Графът именно, ако е той наистина, има все таки една вече значителна преднина. Можем да отчетем един час и ето как е невъзможно да го настигнем преди границата. Разполага ли хер лейтенантът с дълъг отпуск?
— Колкото на него му е угодно.
— Нека той се отправи заедно с баща си по най-бързия път към Химелщайн и да наблюдава внимателно крепостта Ако графът ни се изплъзне, сигурно ще отиде натам. Вие значи, хер майор, оставате тук, за да ни предавате евентуални съобщения и ще ни последвате едва когато бъдете повикан. Останете със здраве!
Двата коня бяха докарани. Фред се метна и Санфорд стори същото. След няколко мига ездачите бяха изчезнали. Другите останаха в едно немалко напрежение.
— Кой ще навести хер фон Уле? — попита Фред.
— Аз самият — рече майорът. — Ти и баща ти можете да ме придружите, защото пътят, по който трябва да поемете, води край него и така ще се избегне едно ненужно губене на време.
— Вие искате да ни напуснете?
— Кунц нали остава тук.
— Кунц? Той не е никакъв закрилник на дами.
— Мислите, че ще ви излапам? — попита слугата.
— Ей на, чуваш ли го! — изхленчи Цила.
— Той е един кръволок! — изплака Вацка.
— Ще ни измъчи до смърт! — изпъшка Фрея.
— Слезте в селото при фрау пасторшата! — отсече майорът. — Там ще бъдете добре подслонени и ще можете да ме чакате. Тук вече никой нищо не може да стори. Всички ние сме излишни и трябва да оставим огъня спокойно да си гори.