Ладията на Харон

— Не е достатъчно — изкрещя Халид.

Помощник-пилотът бързо стана и с мрачно изражение на лицето тръгна към Худари. Намеренията му бяха ясни и Халид му позволи да го изведе от пилотската кабина, защото съзнаваше, че няма да може да спечели нищо.

Стюардесата го заведе на мястото му. Халид седна, като трескаво разсъждаваше не само върху безизходното си положение, но и за болката, която заплашваше отново да го завладее. Трябваше да слезе от боинга, да се свърже с полковник Бигълоу и да му каже да предупреди принца. Нищо друго нямаше значение.

Той прегърби рамене и се хвана за главата, усещайки първите вълни на поражението. Въпреки издръжливостта, саможертвата и енергичността си, Халид нямаше друг избор, освен да седи в самолета и да чака страната му да бъде прегазена от някакъв луд по властта маниак.

Не. Халид скочи, преди да съзнава напълно какво прави.

Вратата на пътническия салон беше само на два метра. Залитайки като пиян, Халид тръгна към нея, като се спъна в стреснатата си съседка, но не обърна внимание на протестите й. С периферното си зрение видя, че стюардесата се обърна и го погледна, но се стресна едва когато Халид протегна ръце към дръжката на вратата. Тя извика, пусна купчината одеяла, които носеше, и хукна.

Единственият стюард в самолета подаде красивото си като на манекен лице в салона и очите му се разшириха, когато видя одърпания пътник, който протегна ръка към вратата.

С малкото си останали сили Халид дръпна дръжката. Вратата се отвори, зовейки го към свободата. Уплашените пътници се развикаха. Неколцина скочиха и се втурнаха към опашката на самолета, страхувайки се, че Халид е участник в терористичната заплаха. Други го гледаха ужасени как се готви да скочи на пистата.

Стюардът се хвърли да го хване в напразен опит да го спре. Той трябваше да се вкопчи в рамката на вратата, за да не падне след Халид.

Худари прелетя четирите метра до пистата и тупна на земята, като удари главата си в асфалта. Тялото му беше отпуснато и неподготвено за сблъсъка.

Докато лежеше на пистата, той чу гневните протести на екипажа на самолета, но те не означава нищо за него. Вече беше свободен. Можеше да се обади на Бигълоу, да сложи край на играта и да се надява, че ще стабилизира Близкия изток. Опита се да стане, но установи, че не е в състояние да помръдне. Краката му бяха неподвижни. Тогава си спомни, че чу изпукване, когато падна на земята. Беше сигурен, че е счупил гръбнака си. Коремът на боинга се издигаше над него като огромен кит и стигаше почти до пистата. Халид се опита да се претърколи под него, но не можа.