Вендета: Отмъщението на Лъки

— Ъъъ… Трябваше да дойда за един ангажимент. В „Хилтън“ съм с Нона.

— Защо сте на хотел, когато можехте да дойдете у дома?

— Не искахме да те безпокоим. Пък и къщата ти е пълна с децата и всичко останало.

— Децата са в Европа с Боби.

— Не го знаех.

— Може би ако се обаждаше по-често, щеше да знаеш.

— Ъъъ… Лъки… Нона и аз си мислехме — можем ли да обядваме утре заедно?

— Не е най-удобното време за мене. Какво ще кажете да вечеряме утре в къщи?

— Става.

— И ако си промениш мнението — добави Лъки, — ела у нас. Остани за събота и неделя.

— Тук сме само за един ден.

— Ще изпратя кола. Ще ви чака пред хотела в пет и половина.

— Не използвай истинското ми име. Сега се казвам Бриджит Браун.

— Разбирам — каза Лъки и се зачуди защо Бриджит звучи толкова остро. — Ще се видим утре, скъпа.

— Тя искаше да отседнем при нея — каза Бриджит, след като затвори телефона.

— И ти защо не каза „да“? — попита Нона. — Можехме да прекараме утрешния ден на брега.

— Мислех си да отидем на пазар, да похарчим малко пари.

— О, Бриджит, Бриджит — какво ще правя с тебе?

— Пазаруването е терапия, Нона.

— Сигурно.

— Да се обадя ли на Айзък? — попита Бриджит. Сега, след като беше говорила с Лъки, се чувстваше по-добре. — Той ще се чуди какво ли ми се е случило.

— Защо искаш да бъдеш с някого, който се интересува единствено от това, да се надруса до дупка?

— Че какво лошо има в това?

— Ти си в началото на голяма кариера. Не смесвай нещата.

— Говориш като майка ми.