Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

На лицето му се появи усмивка.

— Толкова реално, колкото и тяхното пристигане. — Той се изгърби напред в пристъп на кашлица.

— Добре ли си? Какво му е, докторе? — Джеруша се обърна към здравния работник и за първи път разбра, че в стаята има и четвърти човек, който стоеше тихо в ъгъла.

Здравният работник вдигна рамене.

— Изтощение. Пневмония…

— Не е нещо, което две таблетки антибиотик да не могат да отстранят — каза Гъндалийну, като рязко го прекъсна. — И топла храна за другаря ми и за мен — Той погледна към мълчаливия четвърти човек, усмихна се и насочи официалното си неодобрение като револвер към здравния работник.

— Ти видя какво мога да направя, инспектор. — Здравният работник излезе с напълно безизразно лице. Джеруша се чудеше дали Гъндалийну прикрива раздразнението или радостта си.

— Ако знаех, щях да ти донеса останалата ми храна. Само първата половина от официалния обяд е достатъчна да нахрани всички гладуващи на планетата. — Докато говореше, тя любопитно погледна към мълчаливия посетител. Белокожо момиче в бяла парка, на бузата със завехнало натъртване. Местно? Джеруша се намръщи. Момичето я погледна не със срамежлива скромност, както бе очаквала, а с оценяващ поглед. Имаше нещо познато…

Гъндалийну проследи погледа и и каза бързо:

— Командир, това е Лятната жена, която ми спаси живота, която ме върна тук навреме за последното отпътуване. Муун, ела и се запознай с командир Палу Тийон. Ако има някой на тази планета, който може да ти помогне да намериш братовчед си, това е тя. — Той погледна назад. — Бях пленен от бандити, мадам, както и тя. Но тя…

Джеруша пусна последните думи покрай ушите си. Муун… Самър… Муун Даунтрейдър Самър! Отвлечената невинна, убитата гостенка на Енгенит, изгубеният клон на кралицата! Да, тя сега позна това лице, сега, когато най-после го видя добре. По тялото й мина студена тръпка. Какво прави тя тук? Как може да бъде тук, как може тя да го спаси? Не тя… Момичето застана до Гъндалийну. Той покровителствено постави ръка на рамото й. Не знае ли той, че тя е обявена извън закона? Не си ли спомня, коя е тя?

— Командир Палу Тийон. — Муун се усмихна, безпокойството й изведнъж се отприщи.

— Какво правите…

— Командир, аз поемам отговорността за нейното пристигане… — Гъндалийну млъкна, когато външната стая се изпълни с глъчка на хора. Джеруша видя как лицето му светна, а след това бе обхванато от паника, когато разбра на какъв език говорят. — Канонизиран! Командир… Муун — и дръпна парката от гърба й. — Трябва ми палтото ти.

Муун остави да го вземе, дори му помогна да го облече, сякаш разбрала неговото неловко положение. Той се изправи на крака, закопчавайки палтото, когато влязоха Първия секретар и говорителят, следвани от една представителна група от половин дузина гости от банкетната зала. Джеруша ги поздрави, видя, че Гъндалийну също ги поздрави с нескривана гордост.