![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Командир! — Първия секретар Сирас отвърна на поздравите им с кимване на глава. — Когато научихме, че изгубеният офицер е един от нашите хора, решихме, че трябва да дойдем да го поздравим със завръщането. — Той погледна към Гъндалийну, след това към Муун. После пак към Гъндалийну, сякаш не можеше да повярва, че един кареумовец може да изглежда така.
— Инспектор Б.З.Гъндалийну, садху. — Гъндалийну отново поздрави, като че ли да потвърди. Джеруша изведнъж се почувства радостна, че беше прекарала безсънните си нощи през последния месец в изучаване на говорим сандхи специално за случая. Тя все още не можеше да разбира тънкостите на кастовите титулувания. — Техник от втори ранг, Сандхану, бхаи, аз… аз благодаря на всички, че дойдохте. Това е най-голяма чест, върховен момент в моя живот.
— Гъндалийну-_ескрад._ — Обстановката се разведри от потвърждението, че бяха в присъствието на човек с благороден произход. — Толкова млад и вече инспектор! Ти си гордост за твоята класа и семейство.
— Благодаря ви, садху. — Луничките по лицето на Гъндалийну почервеняха. Той се опита да сподави един пристъп на кашлица, но не успя. Те чакаха с учтиво съчувствие.
— Той е най-добрият ми офицер. Страшно ми липсваше. — Джеруша изпита удоволствие от изненадания поглед, хвърлен й от Гъндалийну в знак на благодарност, щом той чу, че тя говори на сандхи. Муун стоеше мълчалива между тях и гледаше усмихната към Гъндалийну, като че ли разбираше какво казват за него. Джеруша за първи път забеляза туниката, която носеше момичето. Цветовете й подчертаваха бледността на лицето му и на светлата му сребърна коса. Беше традиционно облекло на Зимни номади. Някога бе виждала такова на витрината на магазин за антики в Лабиринта. Коя си ти, момиче?
Тя чу секретарят Сирас да се представя с обърната нагоре длан, което представляваше кареумовски начин на ръкуване. Муун неочаквано се намръщи, като чу неговото име. Гъндалийну пристъпи напред и вдигна ръка. Между тях пробягна моментно неудобство като електрическа искра, преди дланите им да се срещнат. Тя видя, че ръката на Гъндалийну не се отвори напълно. Пръстите му бяха извити като нокти на граблива птица. Видя розово-белите белези от вътрешната страна на китката му. О, богове, Б.З.!
Сирас продължи с представянето. Гъндалийну запази достойнството си, когато напарфюмираният говорител отказа да докосне ръката му. Да не би да мисли, че е заразително? Джеруша се намръщи. Тя знаеше какво означават белезите на китката, познаваше достатъчно добре кареумовците, разбираше ги.
— Вие… трябва преживяли ужасни трудности, изгубени всред онази пустош, след като се е разбил патрулният ви летателен апарат, инспектор Гъндалийну. — Думите на Сирас бяха трамплин за едно обяснение.
— Аз… аз не в пущинак изгубен бях, секретар Сирас — каза вдървено Гъндалийну. — Аз от бандитите пленен бях. Те към мен… лошо отнасяха се. — Той сведе поглед под тежестта на техните погледи и притисна китки до тялото си. — Ако тази жена тук не беше, аз никога да се върна нямаше. Тя моя живот спаси. — Той се пресегна, хвана Муун за ръката и я придърпа напред. — Това Муун Даунтрейдър Самър е. — Неговият израз, когато я погледна, говореше за честта, която й бе оказана. Тя му се усмихна и погледна към Сирас с неочаквано внимание.
— Местна? — каза говорителят с пиянски глас. — Едно просто варварско момиче кареумовски инспектор спасило? Това никак забавно не е, Гъндалийну-_ескрад._
— Нямам намерение да шегувам се. — Гъндалийну вдигна глава, гласът му изведнъж стана тих и студен. — Тя не проста варварка е. Тя най-умният, най-благородният човек в тази стая. Тя сибила е. — Той внимателно разгърна яката на туниката й. Муун гордо вдигна брадичка, за да покаже полузаздравялата рана от нож и татуирания трилиственик. Джеруша се намръщи. В името на Боутман, сега се наредихте!
Изненадани, на лицата им се изписа инстинктивна реакция. Но говорителят не признаваше уважение, нито пък беше научен на добро държане.
— Какво това за този свят означава? Нея в рокля облечете и нея ако искате ескрад наричайте. Това нея техник няма направи. Сибила на този свят… — Той млъкна, когато някой го хвана отзад и му прошепна остри, неразбираеми думи в ухото му.
Джеруша наблюдаваше момичето и видя как се промени цветът на лицето й, като че ли разбираше всяка дума. Тя се отдели от Гъндалийну с ръце, вдървени до тялото, и каза на приповдигнат сандхи:
— Аз само чаша съм, която познанието държи. Мъдростта на онези, които от мен пият, мъдра нрави ме. Глупаците една сибила глупава правят, където и тя да е. — Джеруша трепна и поклати глава.