Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— След него остават планини от трупове, — каза внезапно Кралицата.
Тя бутна от масата вече заспиващата котка с рязко и нервно движение.
— Приемам, че го смятаме за луд.
— Има всички признаци за това, милейди. — каза Ронсард.
Тя притихна отново и впери тъжен поглед в килима.
— Е? — попита я Жияр.
Изражението и бе толкова безизразно, че Никола изведнъж забрави всичките си мисли относно магическия им противник. Той я пита дали трябва да ни пусне — да ме пусне. Ронсард не беше сторил нищо, освен че се беше опитал да спаси живота си; Никола бе този, който представляваше проблем.
Кралицата вдигна очи и плахо срещна погледа на Никола. Не е демонстрация на слабост, помисли той. Забавно беше дали Фалие ще оживее достатъчно дълго, за да го разбере. Каза:
— Сигурен ли сте?
Въпросът го слиса:
— Ваше величество?
— За наследството? че се отказвате от него?
Въпросът бе толкова простодушен, но той изобщо не се съмняваше в сериозността й.
— Сигурен съм, ваше величество. Сигурен съм от много време насам. — след което се чу да добавя. — Естествено, един истински Алсен би казал какво ли не, за да се отърве, дори би се заклел във вярност на самия Дявол.
Тя въздъхна и огледа разсеяно стаята. След това се изправи и взе в прегръдката си рижата котка. Приближи се до Никола и преди той да реагира по някакъв начин, сложи ръка на рамото му и изрече с гробовен глас.
— Вашата леля Селил още ми пише. Ако ме излъжете, ще и дам вашия адрес.
В следващия миг вече отиваше към вратата, а опашката на котката нервно помръдваше, заради прекъснатата дрямка. Мъжете в стаята побързаха да се поклонят.
Когато вратата се затвори след нея, Никола почувства разхлабване около сърцето и чу, сякаш отдалеч, облекчената въздишка на Ронсард. Жияр поклати глава, очевидно непрекъснато изненадван от мисловния процес на повелителката си. Попита Ронсард с нещо като примирение:
— Необходимо ли ви е още някакво съдействие?
— Албие беше прав в това отношение, — каза Инспекторът — Първо трябва да открием този магьосник. Не можем да направим нищо, докато не разберем къде е.
— Префектурата ще претърси с помощта на Фалие и помощниците му всички необитаеми постройки покрай реката. Нека Лорд Албие си мисли, че ръководи разследването, но той ще се вслушва в съветите ми, а аз ще се вслушвам във вашите.
— Няма да ми е излишна и една амнистия, за да мога без спънки да продължа разследването си. — отбеляза Ронсард.
Жияр скръсти ръце.
Влиянието ни над Префектурата не е безгранично. Ще е нужно известно време, за да убедим Лорд Началник Комисаря, че буйствата ви в най-долните нива на затвора са били извършени в името на Короната. — след което добави. — Но съм сигурен, че може да се уреди нещо.
Поклонът на Ронсард съдържаше лека доза ирония.
— Междувременно предпочитам да остана при сътрудниците си и да контактувам с Префектурата, чрез вас или Лорд Албие.
— Това навярно ще бъде мъдро.
Жияр ги изведе и спря в приемната, за да каже:
— Пазете се, Ронсард. Имате могъщи врагове.
— Да, и аз взех да го проумявам. — призна Ронсард.
Жияр въздъхна и отправи бърз поглед към небето.
— Говоря сериозно. Ако напуснете двореца, няма да мога да ви защитя.
— Ако не напусна двореца, няма да мога да го заловя, — изрече спокойно Ронсард — А това ще бъде твърде опасно за всички ни.
Жияр го изгледа внимателно и кимна.
— Ще ви изведем вън от стените на двореца без да привличаме нежелано внимание. Под Портата Света Ана има проход, който извежда до подземната гара на улица „Цветна“. Хората ми ще ви отведат дотам. — Той изгледа Никола с присвити очи — Мисля, че сте се събрал с опасна компания, Инспекторе.
— О, хайде стига. — Ронсард се усмихна снизходително — Не бива да говорите такива неща за стария Хал.
Жияр го погледна с раздразнение.
— Аз съм единственото нещо, което стои между вас и няколко нощувки в килиите на Префектурата, така че можете поне да се правите, че проявявате известно смирение.
— Извинете — Ронсард си придаде разкаяно изражение, което не измами никого. — ще се опитам да се държа по-прилично.
— Изчезвайте преди да съм си променил решението.
След като последваха ескорта си през пищните зали, Никола изчака да се озоват на безопасно разстояние от Жияр и кралските покои и изрече обвинително.
— Ти се забавляваш.
Ронсард го изгледа с вдигната вежда.
— А ти не, така ли?
Не получи отговор. Никола беше толкова бесен, че не можа да му отвърне.