Магьосникът

— Нямаш причина, казвам ти. Съвсем скоро ще съм богат, а ти направо ще се къпеш в пари. Ще си кмет, ако желаеш. Кой би могъл да те спре? Торин? Той е истинска отрепка. Корал? Тя ще ти помогне да го изхвърлиш, кълна се. Или може би искаш да си Барон, ако тези титли се възстановят?

— Той видя за момент проблясък в очите на Раймър и се засмя. Матей се показа от колодата и Джонас го сложи при останалите попове. — Мхм, виждам какво таиш в сърцето си. Скъпоценностите са хубави, но златото е два пъти по-добро, а няма нищо по-хубаво от това хората да ти се кланят и да падат на колене пред теб, нали?

Раймър каза:

— Те вече трябваше да броят при каубоите.

Ръцете на Джонас увиснаха над редицата карти. Това беше мисъл, която му беше минавала през ума повече от веднъж, особено през последните две седмици.

— Колко време мислиш им трябва да преброят мрежите, лодките и всичко останало при рибарите? — попита Раймър.

— Те трябваше вече да са на Ската и да броят крави и коне, да проверяват хамбарите, да проучват каруците. Трябваше да са там още преди три седмици. Освен ако вече не знаят какво ще открият.

Джонас разбра, че Раймър е прав, но не можеше да повярва в това. Не би повярвал. Едва ли момчета, които се бръснат само веднъж седмично, може да са толкова хитри.

— Не — каза той. — Това идва от виновното ти сърце. Те просто се опитват да го правят както трябва и пълзят наоколо като старци с влошено зрение. Скоро ще се качат на Ската и ще броят, докато им се пръснат сърцата.

— А ако не стане така?

Добър въпрос. Ще трябва да се отървем някак си от тях, предположи Джонас. Чрез засада например. Три изстрела от прикритие и няма повече бебчовци. След това ще има лоши слухове, защото момчетата бяха харесвани в града, но Раймър можеше да се справи с това до Празника, а след Жътва нямаше да има значение. Но все пак…