20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Мордаунт последва каретата; когато видя, че тя се
скри под мрачния свод, той се долепи с коня си до стената, върху която се простираше сянката, и остана неподвижен сред скулптурните изображения на Жак Гу-жон като барелеф, представящ конна статуя.
Тук зачака, както беше чакал вече в Пале Роял.
XI. КАК ПОНЯКОГА НЕЩАСТНИТЕ ВЗЕМАТ СЛУЧАЯ ЗА ПРОВИДЕНИЕ
— Е, какво, Всемилостива господарке? — попита лорд Уинтър. когато кралицата отпрати слугите си.
— Случи се това, което предвиждах, милорд.
— Той отказва?
— Не ви ли казах това предварително?
— Кардиналът отказва да приеме краля, Франция отказва гостоприемство на един нещастен владетел? Но това е нещо нечувано, ваше величество!
— Аз не казах Франция, милорд, аз казах кардинала, а кардиналът не е дори французин.
— Но кралицата, видяхте ли я?
— Няма смисъл — каза кралица Анриет, като поклати тъжно глава. — Кралицата няма да каже никога да, когато кардиналът е казал не. Нима не знаете, че тоя италианец ръководи всички работи, както вътрешните, така и външните? Има нещо друго и аз се връщам на онова, което ви казах: никак не ще се учудя, ако излезе, че Кромуел ни е изпреварил. Докато говореше с мен, кардиналът беше смутен, но държеше твърдо на отказа си. А после забелязахте ли това движение в Пале Роял, тия тичания нагоре-надолу на силно заети хора? Дали не са получили някакви новини, милорде?
— Само не от Англия, всемилостива господарке; аз бързах много и съм уверен, че не са ме изпреварили: тръгнах преди три дни, промъкнах се по чудо през пуританската армия, качих се със слугата ми Тони на пощенската кола, а тия коне, които яздим, купихме в Париж. Освен това, преди да се осмели да предприеме
нещо, кралят, уверен съм в това, ще почака отговора на Ваше величество.
— Съобщете му, милорд — продължи кралицата с отчаяние, — че не мога да направя нищо, че изстрадах не по-малко от него, дори повече; принудена съм да ям хляба на изгнанието и да искам гостоприемство от лъжливи приятели, които се смеят над сълзите ми; той трябва да се принесе великодушно в жертва и да умре като крал. Аз ще дойда да умра заедно с него.
— Всемилостива господарке! Всемилостива господарке извика лорд Уинтър. — Вие се предавате на отчаянието, а може би още не е загубено всичко.
— Нито един приятел, милорд! В целия свят нито един приятел освен вас! О, боже мой, боже мой! — извика кралица Анриет, като повдигна очи към небето. — Нима си взел при себе си всички великодушни сърца, които съществуват на земята?
— Надявам се, че не, всемилостива господарке — замислено отговори лорд Уинтър. — Аз ви говорих за четирима мъже?
— Какво искате да направите с четирима мъже?
— Четирима предани мъже, четирима мъже, готови да умрат, могат да направят много, повярвайте ми, всемилостива господарке, и тия, за които ви говоря, са извършили много на времето си.
— А къде са тези четирима мъже?
— Точно това не зная. От около двайсет години ги изгубих от погледа си, но всеки път, когато кралят беше в опасност, си спомнях за тях.
— И тези мъже бяха ваши приятели?
— Единият от тях държеше живота ми в ръцете си и ми го подари; не зная дали е останал мой приятел, но оттогава аз поне съм му приятел.
— И тези хора са във Франция, милорд?
— Предполагам.
— Кажете как се казват. Може би съм чувала имената им и бих могла да ви помогна да ги намерите.
— Единият от тях се казваше кавалер д’Артанян.
— О, милорде, ако не се лъжа, кавалерът д’Артанян е лейтенант на гвардията, чувала съм това име; но внимавайте, страхувам се, че тоя човек е изцяло предан на кардинала.
— В такъв случай това ще бъде последното нещастие; започвам да вярвам, че сме наистина прокълнати.
— Но другите — каза кралицата, която се улавяше за тази последна надежда, както удавникът за останките от кораба си, — но другите, милорде!
— Вторият (чух случайно името му, защото, преди да се бият с нас, тези четирима благородници ни казаха имената си), вторият се казваше граф дьо Ла Фер. Що се отнася до останалите двама, аз свикнах да ги наричам с измислените им имена и забравих истинските.
— Боже мой! А при това трябва да се намерят бързо, щом мислите, че тези достойни благородници могат да бъдат полезни на краля.
— О, да, защото те са същите. Изслушайте ме, всемилостива господарке, и си спомнете миналото, не сте ли чували, че веднъж кралица Ана Австрийска е била спасена от най-голяма опасност, на която може да се изложи някога една кралица?
— Да, през време на любовната й връзка с господин дьо Бъкингам, заради някакъв диамантен накит.