Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
друг избор.
Първото мартини беше добро. Второто беше още по-добро.
Докато отпиваше, към него се приближаваха различни жени. Първата
беше брюнетка, така че не беше подходяща. Прекалено много му
напомняше за Бела. Следващата беше блондинка, но тя беше онази с
късата коса, от която Зи се беше хранил веднъж, и по тази причина го
смяташе за нередно. Последва друга блондинка, но беше така дрогирана, че той се почувства виновен. Чернокосата след нея приличаше на Зина, принцесата воин, и някак го плашеше.
Но после… пред масата спря червенокоса жена.
Беше изключително дребна. Не повече от сто петдесет и пет
сантиметра въпреки достойните за стриптийзьорка много високи токове, но пък косата й беше огромна. Облечена в розово бюстие и миниатюрна
пола, тя приличаше на анимационна героиня.
— Забавление ли си търсиш, татенце?
Той се размърда на мястото си, нареди си да спре да бъде толкова
претенциозен и да действа. Ставаше дума само за секс.
— Може би. Колко ще струва?
Тя повдигна ръка и докосна устните си с два пръста.
— За пълна програма.
Двеста долара, за да се отърве от девствеността си. Връзваше се по-
малко от долар на година. Каква далавера.
Фюри се чувстваше полумъртъв, когато се изправи на крака.
— Звучи добре.
Докато следваше проститутката към дъното на ВИП зоната, в главата
му пробяга неясна мисъл как в някоя паралелна вселена би правил това за
първи път с някого, когото обича. Или на когото държи. Или поне
познава. В изживяването не биха взели участие две стодоларови банкноти
и обществена тоалетна.
За съжаление той беше, където беше.
Жената отвори лъскава черна врата и той влезе след нея. Когато тя я
затвори зад гърба им, техно музиката леко заглъхна.
Беше изнервен до крайност, когато й подаде парите. Тя му се усмихна
и ги взе.
— Изобщо не възразявам да работя с теб. Боже, каква коса.
Удължавал ли си я?
Той поклати глава.
Когато тя посегна към колана му, той се отдръпна назад, без да се
замисли, и се блъсна в проклетата врата.
— Съжалявам — каза.
Тя го погледна озадачено.
— Няма проблем. Това първият път с такава като мен ли ти е?
По-скоро, с когото и да било.
— Да.
— Добре ще се погрижа за теб — тя пристъпи по-близо до него и
притисна големите си гърди към корема му. Той погледна надолу към
главата й и видя черни корени в основата на косата й.
— Ти си много голям — измърка тя, хвана го за колана и го придърпа
към себе си.
Той пристъпи с грациозността на робот. Беше напълно вцепенен и
невярващ, че е способен да извърши такова нещо. Но как иначе би се
случило?
Тя застана с гръб към мивката и с бързо отработено движение седна
на плота. Разтвори крака и полата й се вдигна. Черните й чорапи бяха
закачени с жартиери. Не носеше бельо.
— Без целувки, разбира се — измърка тя, докато сваляше ципа му. —По устата имам предвид.
Той усети как проникна студен въздух, после ръката й се настани в
боксерките му. Потрепна, когато тя хвана члена му.
Затова беше тук, напомни си сам. Това беше купил и беше платил за
него. Можеше да го направи.
Беше време да продължи напред. Да се откаже от Бела и от
въздържанието.
— Отпусни се, любовнико — нареди му жената с дрезгав глас. —Съпругата ти никога няма да научи. Червилото ми е с трайност
осемнайсет часа и няма да остави петна. Не използвам парфюм, така че се
наслади.
Фюри преглътна. Мога да го направя.
Джон слезе от тъмносиньото БМВ, облечен в нови черни панталони, черна копринена риза и велурено яке с кройката на сако. Не бяха негови.
Също както колата, докарала ги двамата с Куин до центъра. Те бяха на
Блей.
— Напълно сме готови — заяви Куин, докато вървяха през паркинга.
Джон хвърли поглед назад към мястото, където се бяха срещнали с
онези лесъри. Припомни си силата, която го беше обзела, убедеността, че
е боец, воин… Брат. Всичко това беше изчезнало, сякаш тогава нещо
друго го беше движило отвътре, сякаш бе обсебен от някого. Докато
вървеше с другите, имаше чувството, че в луксозните дрехи на приятеля
му е облечено едно голямо нищо. Тялото му беше като торба с вода, която
се плискаше при всяка негова стъпка.
Когато стигнаха до «Зироу Сам», Джон тръгна към края на опашката, но Куин го спря.
— Имаме пропуск, не помниш ли?
Разбира се, че имаха. В мига, когато Куин спомена името на Хекс, гигантският като планина бодигард на вратата насочи вниманието си към
тях и заговори в микрофона, прикрепен към главата му. Секунда по-късно