Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
в ръка държеше чаша кафе.
Имаше нужда от цигара.
Докато останалите членове на Братството влизаха един след друг, той
погледна към Рот и попита:
— Възразяваш ли да запаля?
Кралят поклати глава.
— Ще го приема за услуга към всички. Няма да ни дойде зле днес.
Това беше самата истина. Никой от тях не беше във форма.
Зейдист нервничеше, застанал до библиотеката. Бъч беше ангажиран с
компютъра върху коленете си. Рот изглеждаше изтощен от планината
документи, лежаща пред него. Рейдж не го свърташе на едно място —сигурен знак, че не се е бил предната нощ.
А Вишъс… Ви беше най-зле от всички. Стоеше до вратата и се
взираше в пространството. Изражението му, хладно и преди, сега беше
близо до точката на замръзване. Истинска черна дупка в стаята. По
дяволите, изглеждаше още по-мрачен от предната вечер.
Фюри запали и се замисли за Джейн и Ви. Запита се какъв ли е бил
сексът между тях. Представяше си, че освен изобилието от физически
контакт, бяха имали и прекрасни моменти на душевно единение.
Да, нищо подобно на това, което му се беше случило в тоалетната. С
онази проститутка.
Прекара свободната си ръка през косата. Оставаш ли девствен, ако си
бил в жена, но не си свършил? Не беше сигурен. При всички случаи
нямаше намерение да пита никого. Беше прекалено противно.
Надяваше се, че като бъде с някоя, това ще му помогне да продължи
напред, но не стана така. Почувства се още по-блокиран. Особено след
като първото, което направи, когато се върна в имението, беше да се
замисли за Бела. Молеше се да не го хване, че се връща покрит с
миризмата на човешката жена.
Явно трябваше да предприеме нещо друго, за да се дистанцира от нея.
Може би беше нужна именно дистанция. Вероятно трябваше да се
изнесе от къщата.
— Да започваме — обади се Рот и откри събранието. В бърза
последователност обсъдиха няколко въпроса, засягащи глимерата, после
Рейдж, Бъч и Зи докладваха за събития отвън, които не бяха много.
Убийците бяха относително кротки напоследък. Вероятно, защото
главният лесър беше убит от ченгето преди около две седмици. Това беше
типично за тях. Всяка промяна в командването им обикновено водеше до
затихване на войната. Но затишието никога не траеше дълго.
Докато Фюри палеше втората си цигара, Рот прочисти гърло.
— Сега… Да обсъдим церемонията на Примейла.
Фюри си дръпна силно, а Ви вдигна подобните си на диаманти очи.
Изглеждаше, сякаш бе остарял със сто и петдесет години през последната
седмица. Кожата му беше жълтеникава, веждите — смръщени, устните —здраво стиснати. Поначало не беше от най-ведрите същества, но сега
изглеждаше като вестител на смъртта.
— Какво за нея? — попита Ви.
— Аз ще присъствам — Рот погледна към него. — Фюри, ти също ще
дойдеш. Ще тръгнем в полунощ, става ли?
Фюри кимна. После застана в очакване, защото изглеждаше, че Ви се
кани да каже нещо. Тялото на брата беше напрегнато, погледът му се
стрелкаше наоколо, челюстта му се движеше… но от устата му не
излизаше нищо.
Фюри изпусна дим и угаси цигарата в кристалния пепелник. Беше
нетърпимо да гледаш как сърцето на Ви кърви. Да знаеш, че страда, и да
не можеш да направиш нищо.
— Мили Боже — промълви Рот и разтърка очи. — Вървете си. Идете
да почивате.
Фюри се намеси.
— Вишъс, ако не беше тази история с Примейла, ти щеше да си с
Джейн, нали?
Подобните на диаманти очи на Ви се насочиха към него и се присвиха
до цепки.
— Какво общо има това?
— Щеше да си с нея — Фюри погледна към Рот. — И ти би му
позволил, нали? Знам, че тя е човек, но ти допусна Мери.
Ви го сряза с глас, остър като погледа му, все едно не можеше да
повярва, че Фюри е така безразсъден.
— Няма как да се получи. Затова го забрави.
— Но… има как.
Очите на Ви заблестяха заплашително.
— Не се обиждай, но съм на ръба. Да замълчиш, би било нещо
наистина добро за теб в момента.
Рейдж се приближи към Ви едва забележимо, а Зейдист застана до
Фюри.
Рот се изправи на крака.
— Да прекратим приказките на тази тема.
— Не, изслушайте ме — Фюри стана от креслото. — Скрайб Върджин
иска мъж от Братството, нали така? Нужен й е за продължаване на расата, нали? Защо трябва да си ти?
— Кой друг, по дяволите? — изръмжа Ви и зае застрашителна поза.
— Защо не… аз?
В последвалата тишина и граната да беше избухнала под бюрото на
Рот, никой не би забелязал. Братята се втренчиха във Фюри, сякаш му