Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Имам нужда от цигара.
— А аз — от леден компрес и обезболяващи.
Ви се претърколи на една страна, изплю малко кръв и се върна в
предишната си позиция. Обърса уста с опакото на дланта си.
— Благодаря. Това ми беше нужно.
— Няма проблем — изстена Бъч. — Ама трябваше ли да ме бъхтиш
така в черния дроб? Сякаш скочът не му създава достатъчно проблеми.
— Откъде знаеше къде съм?
— Къде другаде би отишъл? Фюри се върна и стана дума за случилото
се. Реших, че в крайна сметка ще се озовеш тук — Бъч раздвижи рамото
си и изруга. — Да бъдем реалисти. Ченгето в мен е като радар за
малоумници. Без да се обиждаш, не печелиш награда за интелигентност.
— Мисля, че щях да убия онзи мъж.
— Знам, че щеше да го направиш.
Ви вдигна глава. Не можа да види прозорците на Джейн и затова се
надигна на лакти. Диванът беше празен.
Отпусна се обратно на земята. Дали двамата се любеха в леглото на
горния етаж? Точно в този момент? Докато той лежеше съсипан?
— По дяволите. Не мога да го понеса.
— Съжалявам, Ви. Наистина съжалявам — Бъч прочисти гърло. —Може би ще е по-добре да не идваш повече тук.
— Казва някой, който не спираше да минава покрай къщата на Мариса
в продължение на колко месеца?
— Опасно е, Ви. За нея.
Ви се загледа в най-добрия си приятел.
— Ако продължаваш да се правиш на разумен, ще спра да излизам с
теб.
Бъч се усмихна накриво заради разцепената си горна устна.
— Съжалявам, приятел. Думите ти не ме нараняват, колкото и да се
стараеш.
Ви примигна няколко пъти, ужасен от това, което се канеше да каже.
— Боже, ще те провъзгласят за светец, знаеш ли? Винаги си ме
подкрепял. Винаги. Дори когато аз…
— Дори когато ти какво?
— Знаеш.
— Какво?
— По дяволите. Дори когато бях влюбен и теб. Или някаква тъпотия
от тоя род.
Бъч се хвана за гърдите.
— Беше? Беше? Не мога да повярвам, че вече не проявяваш интерес
— той закри театрално очите си със свивката на ръката си. — Мечтите ми
за бъдещето ни са разбити…
— Млъквай, ченге.
Бъч надникна изпод лакътя си.
— Шегуваш ли се? Бях замислил фантастично риалити шоу. Щяха да
го излъчат по VH1. «Две ухапвания са по-добри от едно». Щяхме да
спечелим милиони.
— Ох, престани, за Бога!
Бъч се изтъркаля на една страна и стана сериозен.
— Ето как стоят нещата, Ви. Двамата с теб? В този живот сме заедно, и то не заради моето проклятие. Не знам дали съм обсебен от вярата си в
божественото провидение, но е имало причина двамата с теб да се
срещнем. Колкото до историята с твоето влюбване в мен? Вероятно по-
скоро е свързано с факта, че за първи път те е било грижа за някого.
— Добре, спри. Побиват ме тръпки от тия лигавщини за споделяне и
грижа за някого.
— Знаеш, че съм прав.
— Майната ти, доктор Фил*.
[* Фил Макгроу (род. 1950 г.) американски психолог и водещ на
токшоу. — Б.пр.]
— Добре, радвам се, че сме на едно мнение — Бъч се намръщи. —Хей, може пък да направя токшоу. След като няма да бъдеш моята първа
дама. Мога да го нарека «Часът на О’Нийл». Звучи добре, нали?
— Първо, ти щеше да бъдеш дамата.
— Забрави. Няма начин аз да съм ти отдолу.
— И второ, не мисля, че на пазара се търси много твоят стил на
психотерапия.
— В голяма грешка си.
— Бъч, току-що се пребихме един друг.
— Ти започна. А и би било идеално за канал «Спайк»* Нещо средно
между турнир по кеч и шоуто на Опра. Направо съм гений.
[* Спайк — американски телевизионен канал, предназначен основно
за мъжка публика. — Б.пр.]
— Продължавай да си го повтаряш.
Смехът на Бъч пресекна от поредния порив на вятъра.
— Добре, колкото и това да ми доставя удоволствие, не мисля, че
влияе добре на тена ми. Особено като се има предвид, че е толкова тъмно.
— Ти нямаш тен.
— Виждаш ли? И лежането тук не ми помага. Какво ще кажеш да се
прибираме? — последва дълга пауза. — Майната му. Няма да дойдеш с
мен, нали?
— Желанието ми да убивам изчезна.
— Боже, мисълта, че само ще осакатиш онзи, ме кара да се чувствам
толкова по-спокоен да те оставя тук! — Бъч се надигна и седна, ругаейки.
— Ще възразиш ли поне да проверя дали си е тръгнал?
— Наистина ли е нужно да знам?
— Веднага се връщам — Бъч изръмжа и стана на крака. Сякаш беше
претърпял катастрофа. — Това ще боли известно време.
— Вече си вампир. Тялото ти ще е в идеална форма, преди да се
усетиш.
— Не е там въпросът. Мариса ще ни убие и двамата.
Ви примигна.
— Гадост. Няма да ни се размине, а?
— Не, няма — Бъч се отдалечи. — Ще ни откъсне главите.