Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
той отстъпи настрани.
— Каза да влезете. Във ВИП зоната. Знаете пътя.
— Да, разбира се — потвърди Куин и стисна ръката му.
Онзи прибра нещо в джоба си.
— Следващия път, когато дойдете, ви пускам веднага.
— Благодаря — Куин го потупа по рамото и изчезна в клуба
елегантно и със самочувствие.
Джон също се запъти натам, без дори да се опитва да се мери с
наперената стойка на Куин. Което беше добра идея. Като влизаше през
вратата, стъпи накриво, залитна и в опит да се задържи на крака се блъсна
в един от чакащите на опашката. Онзи беше с гръб към вратата, защото
флиртуваше с някакво момиче. Обърна се доста ядосан.
— Абе ти… — замръзна на място при вида на Джон и ококори очи. —Да… моя вина. Съжалявам.
Джон се спря, учуден от реакцията, докато не почувства ръката на
Блей на врата си.
— Хайде, Джон. Да вървим.
Джон се остави да го отведат вътре, стегнат да посрещне яростната
атака на клуба, готов да бъде погълнат от тълпата. Странното беше, че
като се озърна, наоколо всичко изглеждаше по-малко плашещо. Но пък
той гледаше на света от благоприятната позиция на двуметровия си ръст.
Куин се огледа наоколо.
— В дъното. Къде е дъното, по дяволите?
— Мислех, че знаеш — каза Блей.
— Не. Просто не исках да изглеждам като идиот. Почакайте, мисля, че открих мястото — той кимна към ограден сектор, охраняван от двама
огромни бодигарда. — Това там просто крещи: ВИП зона. Дами, да
вървим.
Куин се запъти натам, уж че отлично знаеше какво прави, каза две
думи на охранителя, въжената преграда беше откачена и тримата
закрачиха гордо.
По-точно Блей и Куин крачеха гордо. Джон се опитваше да не се
блъсне в някого. На входа беше извадил късмет. Следващия път сигурно
щеше да попадне на някой по-як или пък въоръжен.
ВИП зоната имаше свой собствен бар, а сервитьорките бяха облечени
като висококласни стриптийзьорки, с твърде много кожа на показ и
изключително високи токове. Всички от мъжки пол бяха облечени в
костюми, а жените в почти нищо, но скъпо. Компанията беше
екстравагантна и наперена. Това накара Джон да се почувства пълен
аутсайдер.
От двете страни на помещението имаше сепарета. Три от тях бяха
свободни. Куин избра най-отдалеченото, в ъгъла.
— Това е най-доброто — заяви. — Близо е до евакуационния изход и
е в сянка.
На масата имаше две чаши от мартини, но те все пак седнаха и
сервитьорката дойде да почисти. Блей и Куин поръчаха бири, а Джон —нищо, решил, че тази вечер трябва да е във форма.
Не повече от пет минути по-късно, когато Куин и Блей едва бяха
отпили от бирите си «Корона», чуха женски глас.
— Здравейте, татенца.
Тримата едновременно погледнаха към жена чудо, изправена пред
тях. Беше главозамайваща блондинка от типа на Памела Андерсън и
бюстът у нея бе повече от всичко друго.
— Здравей, сладурче — каза Куин провлачено. — Как се казваш?
— Сладката Чарити — тя подпря двете си ръце на масата и се наведе
към тях, като изложи на показ идеални гърди, тен, придобит в салон за
красота, и блестящи бели зъби.
— Искате ли да знаете защо?
— Толкова, колкото желая следващата глътка въздух.
Тя се наведе още малко.
— Защото имам хубав вкус и се раздавам.
Усмивката на Куин излъчваше секс.
— Ами тогава седни до мен.
— Момчета — разнесе се нечий плътен глас.
О, Боже. Към масата им се приближи огромен тип и Джон си
помисли, че това не предвещава нищо добро. Облечен в хубав черен
костюм, с твърдо изражение в очите с цвят на аметист и подстрижка тип
ирокез, той приличаше едновременно на джентълмен и престъпник.
Добре, беше вампир, помисли си Джон. Не беше сигурен как го
разбра, но беше напълно сигурен, и то не само заради размера му. Имаше
същото излъчване като братята: сдържана мощ на косъм от изригване.
— Чарити, иди ловувай другаде. Ясен ли съм? — нареди мъжът.
Блондинката изглеждаше леко вкисната, когато се отдръпна от Куин, който пък направо си беше вбесен. Само че тя изприпка и… приложи
същия номер през две маси от тяхната.
Изражението на Куин се изглади, а мъжът се наведе и каза: — Не я интересуваше само удоволствието от компанията ти.
Проститутка е. Повечето жени във ВИП зоната са такива. Затова, ако не
искате да плащате, идете в общата част, намерете си няколко и ги
доведете. Разбрахме ли се? — онзи се усмихна и демонстрира
впечатляващи кучешки зъби. — Между другото, аз съм собственикът, и
докато сте тук, съм отговорен за вас. Улеснете ми живота и се дръжте