Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Ви се загледа към втория етаж на жилището и не можа да реши дали е
хубаво или лошо, че беше тъмно. Затвори очи и се помоли поршето да е
изчезнало. Въпреки че нямаше големи надежди за това. Бъч беше прав.
Размотаването му тук щеше да доведе до ситуация, изискваща полицейска
лента. Това трябваше да е за последно.
— Отишъл си е — обяви Бъч.
Ви изпусна въздух като спукана гума и после осъзна, че е бил
помилван само за тази вечер. Рано или късно тя щеше да бъде с някой
друг.
Рано или късно най-вероятно щеше да бъде с лекаря.
Ви повдигна глава и после отново я блъсна в заледената земя.
— Не мисля, че мога да се справя. Не мисля, че ще мога да живея без
нея.
— Имаш ли избор?
Не, каза си. Никакъв избор.
Като се замисли, думата «избор» изобщо не биваше да се употребява
във връзка с нечия съдба. Никога. Можеш да направиш избор кой канал да
гледаш. Или да предпочетеш пиле пред пържола. Тази дума не пасваше на
нищо друго, освен действия, свързани с печката или дистанционното
управление.
— Върви си у дома, Бъч. Няма да извърша нещо глупаво.
— Имаш предвид по-глупаво.
— Семантиката е за тъпаци.
— Говориш шестнайсет езика и добре знаеш, че това не е вярно —Бъч пое дълбоко въздух и зачака. — Явно ще се видим у дома.
— Да — Ви стана на крака. — Скоро ще се върна.
Джейн се обърна в леглото си, събудена от инстинктите си.
В стаята й имаше някой. Седна с лудо блъскащо сърце, но не видя
нищо. Но пък сенките, образувани от осветлението навън, предлагаха
много скривалища зад бюрото, притворената врата и стола до прозореца.
— Кой е там?
Не последва отговор, но тя знаеше, че не е сама. Прииска й се да не
си беше лягала гола.
— Кой е там?
Нищо. Само звукът от собственото й дишане.
Притисна завивката си здраво с ръце и пое дълбоко дъх. Боже… Във
въздуха се носеше прекрасна миризма… наситена и изпълнена със страст, секси и обсебваща. Вдъхна отново. В съзнанието й потрепна нещо.
Разпознаваше я. Това беше мъжка миризма. Не… Беше нещо повече от
мъж.
— Познавам те — тялото й мигновено бе обляно от топлина, но после
сърцето й беше изпълнено с болка. Толкова силна, че изпъшка. — О, Боже, ти…
Главоболието се върна, разцепвайки черепа й, и я накара да си
обещае да отиде на скенер възможно най-скоро. Измърмори и хвана
главата си, подготвяйки се за часове на агония.
Но болката отлетя почти незабавно… също и тя. Сънят се спусна
върху нея, обгърна я и я успокои.
Веднага след това мъжка ръка докосна косата й. Лицето й. Устните й.
Любовта и топлината му запълниха безкрайната празнота в центъра на
гърдите й. Чувстваше се като разбит автомобил, чиито части са отново
сложени по местата им, двигателят е ремонтиран, бронята е прикрепена, счупеното предно стъкло е подменено.
Само че докосването изчезна.
В съня си тя протегна ръка напосоки.
— Остани при мен. Моля те, остани при мен.
Нечия голяма длан хвана ръката й, но отговорът щеше да е
отрицателен. Въпреки че мъжът не каза нищо, тя знаеше, че няма да
остане.
— Моля те… — сълзите й бликнаха. — Не си отивай.
Пусна я, а тя плачеше и протягаше ръце.
Завивките прошумолиха и между тях се настани хлад. Също и
гигантско мъжко тяло. Тя се притисна отчаяно към могъщата му топлина и
зарови лице в миришещия на билки врат. Огромните му ръце я обгърнаха
и притиснаха здраво.
Когато се сгуши още по-плътно в него, тя почувства… ерекцията му.
В съня си Джейн се движеше бързо и решително, сякаш имаше
всичкото право на света да върши това, което вършеше. Плъзна ръка
надолу между телата им и обхвана напрегнатия му член.
Едрото му тяло потрепна и тя промълви:
— Дай ми това, което искам.
Даде й го и още как.
Беше просната по гръб и краката й бяха широко разтворени. Тежката
му ръка се притисна между тях. Тя стигна до край мигновено, а тялото й
се заизвива върху матрака. Преди усещането да е избледняло, завивките
бяха отметнати от леглото и устните му се плъзнаха между бедрата й. Тя
се вкопчи в гъстата му коса и се отдаде на това, което той беше готов да
направи с нея.
Докато тя стигаше до оргазъм за втори път, той се отдръпна. Чу звука
от събличане на дрехи и после…
Джейн изстена, когато беше изпълнена почти до степен на болка, но
това, което й се случваше, беше божествено… особено когато той
притисна уста към нейната, а членът му започна да се движи в нея. Тя се
вкопчи в гърба му и се отдаде на ритъма на секса.
Насред съня през главата й премина мисъл, че именно затова