Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
разумно — преди да се обърне и да си тръгне, той погледна към Джон. —Зейдист поръча да ти предам поздрави.
След това се отдалечи, като по пътя към необозначена врата в дъното
внимателно оглеждаше всеки и всичко.
Джон се почуди откъде ли познава Зи, но прецени, че без значение
каква бе връзката, този суров тип с модерна прическа беше някой, когото
искаш да имаш на своя страна.
Иначе би било разумно да облечеш бронежилетка.
Или по-добре да напуснеш страната.
— Е — каза Куин, — това беше полезно сведение. По дяволите.
— Да — Блей се размърда на мястото си, когато към тях се приближи
друга блондинка. — Да отидем ли да си потърсим нещо?
— Разбира се, че ще отидем. Джон? — Куин бързо стана от мястото
си.
Аз ще остана тук — отвърна той с жестове. — Ще пазя масата.
Куин го тупна по рамото.
— Добре. Ще ти доведем някоя.
Джон заклати глава отчаяно, но приятелите му се обърнаха и
тръгнаха. Трябваше да си остане у дома. Трябваше да пропусне
излизането тази вечер.
Една брюнетка се понесе към него и той бързо сведе поглед, но тя не
се спря. Нито пък някоя друга. Като че собственикът им беше казал да не
ги закачат. Което беше облекчение. Защото тази брюнетка изглеждаше, сякаш може жив да го изяде, и то не задължително в хубавия смисъл.
Джон скръсти ръце пред гърдите си, облегна се на кожения диван и се
загледа в бутилките бира. Усещаше погледите на другите. Без съмнение се
чудеха защо е тук. В което имаше логика. Той не беше като Блей и Куин и
не можеше да се преструва, че е. Музиката, алкохолът и сексът не го
изпълваха с енергия, а пораждаха у него желание да изчезне.
Обмисляше сериозно варианта за спасение, когато усети топла вълна, появила се от нищото. Погледа към тавана, зачуден дали не беше седнал
под някоя клапа на климатичната инсталация.
Не.
Огледа се наоколо.
По дяволите. Шефката на охраната мина през ограждащите ВИП
зоната кадифени въжета.
Приглушената светлина от тавана попадна върху лицето й и той
преглътна с усилие. Носеше същите дрехи като миналия път. Прилепнала
тениска, която очертаваше масивните й ръце, и чифт кожени панталони, впити в бедрата й. Беше се подстригала, откакто я беше видял, и
щръкналата й къса коса лъщеше.
В мига, когато погледите им се срещнаха, той отклони своя настрана, а лицето му пламна. Изпадна в паника, убеден, че тя щеше да познае
какво си беше представял по-рано този ден. Щеше да разбере, че е
стигнал до кулминация с нейния образ в съзнанието си.
Искаше му се да има питие, с което да занимава ръцете си. И студен
компрес за лицето.
Взе бирата на Блей и отпи голяма глътка, усетил, че тя се
приближава. Не можеше да реши кое щеше да е по-лошо — да се спре или
да отмине.
— Пак си тук, но изглеждаш различно — гласът й беше нисък, със
стаена в него жар. Накара го да се изчерви още повече. — Поздравления.
Той прочисти гърло, което беше глупаво, защото не можеше да каже
нищо.
С чувството, че е пълен глупак, той произнесе думата с устни: — Благодаря.
— Приятелите ти отидоха да поогледат ли?
Той кимна и отново отпи от бирата.
— Без теб? Или може би ще ти доведат някоя? — невероятният й
секси глас накара тялото му да изтръпне, а члена му да се втвърди. — В
случай че не знаеш, тоалетните са широки и осигуряват уединение. — тя
се засмя, сякаш знаеше, че е възбуден. — Забавлявайте се с момичетата, но се дръжте прилично, за да нямате работа с мен.
Тя отмина и докато вървеше, тълпата се разделяше, за да я пропусне.
Мъже, едри като футболисти, се дърпаха от пътя й. Докато Джон я
наблюдаваше да се отдалечава, усети, че панталоните му се изпъват, и
погледна надолу. Пенисът му беше твърд като камък и дебел като ръката
му. Размърда се на мястото си и търкането в панталоните го накара да
захапе долната си устна.
Спусна ръка под масата с идеята да намести панталоните, но в мига, когато докосна ерекцията си, образът на охранителката изплува в
съзнанието му и той почти загуби контрол над себе си. Дръпна дланта си
така бързо, че я удари в долната страна на масата.
Джон размърда хълбоци в опит да намери облекчение, но нещата се
влошиха. Не можеше да си намери място и се чувстваше незадоволен, а
настроението му се влошаваше застрашително. Замисли се за насладата, която сам си беше доставил в леглото, и реши, че още веднъж ще му
дойде добре. Може би сега.
Точно сега, преди да е свършил отново.
Може би беше възможно да се погрижи за себе си тук. Намръщи се и
погледна към коридора, който водеше към задната част на клуба и имаше