Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
врати от двете страни.
Едната от които се отвори.
Дребна червенокоса жена с вид на професионалистка се появи
отвътре, като оправяше косата си и наместваше яркорозовото си бюстие.
Точно зад гърба й вървеше… Фюри?
Да, със сигурност беше той. Прибираше ризата в панталоните си.
Двамата не си размениха нито дума. Жената пое наляво и започна
разговор с група мъже, а братът продължи направо, сякаш се канеше да си
тръгва.
Фюри вдигна поглед и срещна този на Джон. След неловък момент
воинът вдигна ръка за поздрав, после забърза към един страничен изход и
изчезна навън. Джон отпи още бира напълно смаян. Беше повече от
сигурен, че жената не е била в банята, за да му изтърка гърба.
— А това е Джон.
Джон обърна глава. Блей и Куин бяха попаднали на съкровище. И
трите жени бяха много красиви и почти голи. Куин посочи към всяка от
тях.
— Това са Бриана, Сиси и Лиз. Момичета, това е Джон. Той използва
езика на жестовете и затова аз ще превеждам.
Джон допи бирата на Блей. Чувстваше се като идиот, защото
бариерата в общуването отново беше напомнила за грозното си
съществуване. Точно се чудеше как да каже, че ще си тръгва, когато едно
от момичетата седна до него и му блокира пътя.
Една сервитьорка дойде да вземе поръчките и след като се отдалечи, кикотенето и разговорите се възобновиха. Тънките гласове на момичетата
се смесваха с плътния на Куин и по-срамежливия на Блей. Джон беше свел
поглед.
— Боже, толкова добре изглеждаш — каза едно от момичетата. —Модел ли си?
Разговорът рязко замря.
Куин почука с кокалчетата на ръката си по масата пред Джон.
— Ей, Джон. Тя говори на теб.
Джон вдигна глава объркано и срещна разноцветните очи на приятеля
си. Куин кимна към момичето до Джон и го погледна, сякаш искаше да
каже: Би ли слязъл на земята, приятел?
Джон пое дълбоко въздух и погледна вляво от себе си. Момичето се
беше втренчило в него с абсолютно възхищение.
— Питам, защото си толкова хубав — каза му тя.
Мили Боже, какво да прави?
Лицето му почервеня, а тялото му се напрегна. Изписа със знаци на
Куин:
— Ще повикам Фриц да ме вземе. Трябва да вървя.
Джон скочи от масата, като почти прегази момичето. Нямаше
търпение да се прибере у дома.
38.
Когато будилникът на Джейн се включи в пет сутринта, тя трябваше
да натисне бутона за повторно звънене. Два пъти. Обикновено беше под
душа, още преди да е разбрала, че е станала. Звукът на алармата не
толкова я будеше, а по-скоро я изстрелваше от леглото като тостер. Не и
днес. Днес тя просто се отпусна на възглавницата и се загледа в тавана.
Боже, сънищата от предишната нощ… Този призрачен любовник, който беше дошъл, за да я обладае. Още го чувстваше върху себе си.
Вътре в себе си.
Но стига вече. Колкото повече мислеше за него, толкова повече се
усилваше болката в гърдите й, затова тя насочи вниманието си към
работата. Което, разбира се, включваше и Манело. Не можеше да повярва, че я беше целунал, но наистина го беше направил. Беше залепил устните
си право върху нейните. И тъй като винаги подсъзнателно се беше чудила
какво би било, тя не се отдръпна. И той я целуна отново.
Беше добър, което не беше изненада. Изненадата бе в това, че го
почувства като нещо нередно. Като че изневеряваше на някого.
Проклетата аларма се включи отново, тя изруга и протегна ръка, за да
я изключи. Чувстваше се уморена, въпреки че според нея си беше легнала
рано. Поне предполагаше, че е било рано, но не беше съвсем сигурна кога
си беше тръгнал Мани. Помнеше, че й помогна да се качи горе и да се
настани в леглото, но в главата й цареше такава каша, че не можеше да
каже колко часът е било и колко време й е отнело да заспи.
Нямаше значение.
Отметна завивките, отиде в банята и пусна душа. Въздухът започна да
се изпълва с пара, тя затвори вратата, съблече тениската си и…
Почувствала влага между бедрата си, Джейн се намръщи. Набързо
пресметна и реши, че цикълът й е подранил.
Не беше цикълът й. Беше правила секс.
Хлад замести горещината от душа. О, Боже… Какво беше направила?
Какво беше направила?
Джейн се защура наоколо, въпреки че нямаше къде да отиде.
Притисна уста с ръка.
Парата беше разкрила написаното на огледалото: Обичам те, Джейн.
Запрепъва се назад, докато не се блъсна във вратата. По дяволите.
Беше спала с Мани Манело. И не помнеше нищо.
Фюри седеше в кабинета на Рот. Този път на изящно светлосиньо
кресло, разположено до камината. Косата му още беше влажна от душа, а