Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
беше усещането? Дали изобщо щеше да му хареса? Ами ако не можеше да
получи ерекция? Разговорът със Зи не спираше да му се върти в главата.
Предполагаше, че ако не успее, значи нещо с него не е наред.
За Бога, вече трябваше да се е заел с това.
Джон сложи ръка на гърдите си и почувства как белите му дробове се
увеличават и свиват и сърцето му блъска лудо. Примигна и придвижи
дланта си по-надолу към пулсиращата част от тялото си, която буквално
му говореше, при това силно. Проклетото нещо жадуваше да изригне. А
по-надолу? Почувства тестисите си втвърдени и готови да се пръснат от
напрежение. Трябваше да го направи на всяка цена и не само за да
провери дали оборудването му е наред. Нуждата да се освободи бе
преминала отвъд фазата на наболяване и вече си беше истинска болка.
Ръката му достигна корема и той продължи по-надолу. Кожата му
беше топла и гладка, опъната върху твърдите мускули и масивните кости.
Още не можеше да повярва колко голям беше сега. Коремът му сякаш се
простираше на площ колкото футболно игрище.
Спря точно преди да се докосне. После с ругатня хвана нещото и го
дръпна.
В гърдите му се надигна стон и излезе от устата му, когато пенисът се
озова в ръката му. По дяволите, усещането беше невероятно. Повтори
движението и по гърдите му изби пот. Имаше усещането, че са го сложили
под нагревателна лампа. Не, по-скоро топлината се излъчваше от него.
Изви тяло, докато се потъркваше. Чувстваше вина, срам и греховна
наслада. Толкова беше хубаво. Влезе в ритъм, изрита завивките и
погледна надолу към тялото си. Изпита неволно прокраднала се гордост
при вида на масивната глава и невероятния размер на члена си, достави
му удоволствие да види ръката си, обхванала го здраво.
По дяволите… По-бързо. Действай по-бързо с ръката. Тих шум
съпроводи избликването на бистра хлъзгава течност, която се стече по
дланта му.
О… по дяволите.
Сякаш отникъде в главата му изникна образът на жена… Мамка му, беше онази сурова охранителка от «Зироу Сам».
Видя отчетливо мъжката й подстрижка, мускулестите рамене, проницателното й лице, усети властното й присъствие. В зашеметяващ
момент на смелост той си представи тях двамата в клуба. Тя го беше
притиснала към стената, ръката й беше в панталоните му, целуваше го
страстно, с език в устата.
Мили Боже… Ръката му се задвижи с невероятна скорост. Пенисът му
беше твърд като камък. Единствената мисъл в главата му беше свързана с
желанието да проникне в тази жена.
Върховният момент настъпи, когато си я представи как откъсва устни
от неговите, коленичи и разкопчава панталоните му, изважда члена му и
го засмуква с уста.
Джон се обърна на една страна, подгъна крака в коленете и избута
възглавницата на пода. Извика, без да издава звук, и потрепери, когато
изригна топла струя, която покри гърдите, горната част на бедрата и
ръката му. Продължи да движи ръка с плътно затворени очи. Вените на
врата му пулсираха, а дробовете му горяха.
Когато в него не беше останало нищо повече, Джон преглътна тежко, успокоявайки дишането си, и отвори очи. Не беше сигурен, но мислеше, че е свършил два пъти. Може би дори три.
Гадост. Чаршафите. Беше ги направил на нищо.
Но си струваше. Беше страхотно. Просто беше… страхотно.
С изключение на това, че се чувстваше гузен заради образите в
главата си.
Телефонът му издаде звук. Опипа с ръка чаршафите и го взе. Имаше
съобщение от Куин, който му казваше да се замъкне у Блей след половин
час, за да отидат в «Зироу Сам», преди купонът да е свършил.
Джон се втвърди отново при мисълта за охранителката.
Това може да се превърне в проблем, мина му през ума, като погледна
ерекцията си. Особено ако отидеше в клуба и видеше жената… Да, това
щеше да налее масло в огъня.
Трябваше да гледа откъм хубавата страна. Поне инструментът му
беше в пълна изправност.
Джон се отрезви. Да, всичко беше наред и той се беше насладил…
поне когато го правеше сам. Но мисълта, че можеше да има и друг
замесен?
Още настръхваше от нея.
Когато Фюри влезе в «Зироу Сам», се зарадва, че не беше дошъл с
братята. Имаше нужда от усамотение за това, което се канеше да стори.
С мрачна решителност се запъти към ВИП зоната и седна на масата на
Братството. Поръча мартини с надеждата никой от братята да не реши да
се отбива. Би предпочел да отиде другаде, но «Зироу Сам» беше
единственото място, предлагащо това, което търсеше. Така че нямаше