Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Можете да използвате банята по-късно, но не се бавете много. Ако Товира се върне, няма да ви е приятно да ви хване там.
— Така е — съгласи се Сония. — Доста ще е смущаващо да се сражаваме голи с един ашаки.
С крачейца на окото си тя видя как Регин прикрива с ръка усмивката си. Сарал се поколеба и погледна настрани.
— Освен това има само един вход.
Сония не можа да види дали жената се усмихва и дали гласът й наистина прозвуча развеселено. „Твърде близо сме до битката, за да се шегуваме“. Тримата отидоха в кухнята, където Сарал си приготви храна и каза на Сония и Регин да направят същото.
— Не се ли страхуваш, че робите може да са я отровили, за да се отърват по-лесно от господаря си?
Сарал поклати глава.
— Ако го бяха направили, щяха да оставят предупреждение. Знак, който шпионите ни оставят. Сега ще се кача в кулата. Вие останете тук, ако желаете.
— Ще дойда с теб — рече твърдо Сония. — Искам да видя къде се намираме.
Първоначално Сарал като че ли се накани да възрази, но после поклати глава.
— Ела с мен тогава.
Двете изминаха доста дълъг път. До кулата се стигаше през господарския апартамент. Сония забеляза мъжки и женски дрехи.
— Чудя се къде е жена му.
— Сигурно е изпратена на някое безопасно място — отвърна Сарал. — Намираме се в покрайнините. Центърът може да се отбранява по-лесно.
„Покрайнините — помисли си Сония. — Значи наистина сме стигнали града“.
Най-отгоре на спираловидната стълба се намираше малка кръгла стая.
— Застани встрани от прозореца, за да не се вижда силуеута ти — нареди й Сарал. Тя се приближи до прозореца вляво и надникна през него. Сония погледна от другата страна. Пред очите й се появиха покриви. Някаква сграда от лявата им страна гореше. Отпред се издигаха много двуетажни сгради, зад които се забелязваше нещо като куполи.
— Добре дошла в Арвис — каза Сарал. — Савара ми изпрати заповед да останем тук, докато не ни повика. Освен ако не бъдем принудени да напуснем, разбира се. Какви са твоите заповеди?
„Нищо конкретно — помисли си Сония. — Но тъй като бе толкова мила да попита…“
— Ще проверя.
Тя бръкна в джоба на мантията си, извади пръстена на Оусън и го наниза на пръста си.
— Оусън?
— Сония.
— Пристигнахме в града и се крием в празно имение, принадлежащо на ашаки Товира, който сигурно е в армията на краля. Нашият ескорт от Изменници казва, че трябва да останем тук, докато кралица Савара не ни призове.
— Несъмнено не искат да се намесвате.
— Какво да правим?
— Каквото ви казват.
— Оттук няма да мога да наблюдавам битката. — Което означаваше, че няма да види какво се случва с Лоркин или да му помогне.
— Хм. Ако двамата с Денил носите едновременно кръвните си пръстени, ще можете чрез мен да виждате какво се случва там. Макар че аз му казах да остане в Дома на Гилдията. Може да го помоля да намери някое добро място, откъдето да наблюдава битката.
— Стига да не се излага на риск.
— Винаги има риск, когато сме близо до магьосническа битка. Гилдията трябва да знае какъв е изходът от нея. Нашите доброволци-лечители потеглиха тази сутрин. Не искаме да се окажат в опасна ситуация.
— Сигурен ли сте, че искате да останем тук?
— Да. Като по-висшестояща от Денил и като черна магьосница, вие можете да бъдете възприета като по-голяма опасност и от двете страни. Ако не беше Лоркин, щяхме да ви заповядаме да си останете у дома.
— Аха. Добре. Благодарна съм, че не го направихте.
— Онези от нас, които подкрепихме оставането ви в Сачака, обявихме, че след края на конфликта може да успеете да убедите Лоркин да се завърне или поне да се погрижите Изменниците да спазят своята част от размяната.
— Да се надяваме, че няма да използват всичките си камъни в битката. Трябва да вървя. Сарал очаква отговора ми.
— Пазете се, Сония.
— Добре. — Сония свали пръстена и го прибра в джоба си.
— Засега оставаме тук — каза тя на Сарал.
Жената кимна и двете тръгнаха обратно към кухнята. Теми се беше появил и разговаряше с Регин. Застанали един до друг, двамата мъже изглеждаха много различни. Регин бе по-висок, Теми бе по-жилест. Но той не беше по-тъмен от Регин. Кожата на сачаканеца бе по-светла от останалите, а Регин се бе сдобил с тен по време на пътуването. „Отива му“. Щом Сония и Сарал влязоха в стаята, двамата се умълчаха. Когато Теми предложи да пази през първата половина на нощта, Регин предложи да му прави компания.