Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Партньорите й отново се спогледаха.
— Какво? — присви очи тя. — Не е за сама жена, а? Защото всяка жена се нуждае от някой скъпоценен мъж, който да я държи за ръчичката?
— Не е това — размърда се с неудобство Нокс.
— Радвам се да го чуя — хладно отвърна Чапман. — Аз поемам наляво, но първо ще ви запозная с някои особености на секцията вдясно, която трябва да преодолеете…
Инструктажът приключи бързо.
— Ясно ли е всичко? — попита тя.
— Доста си се потрудила — рече с уважение Нокс.
— Такава ми е работата! — рязко отвърна Чапман, обърна се и се отдалечи.
Двамата мъже останаха да гледат след нея, докато фигурата й се стопи в мрака.
Стоун продължаваше да чака в стрелбището и обмисляше възможностите си. Оказа се, че те не са много.
Можеше да стои тук, докато умре от глад, или пък просто да отвори вратата насреща си.
А може би…
Изправи се и откачи една от жиците, които придвижваха мишените. Приближи се до вратата и уви свободния край около ръчката на бравата, а после приклекна зад стенда за стрелците и стисна между пръстите си другия край. Преброи до пет, насочи пистолета си към вратата и леко подръпна жицата. Бравата помръдна и вратата започна да се отваря. Миг по-късно затрещяха изстрели. Куршумите засвириха във въздуха и зазвънтяха в металните прегради.
Работата е ясна, помисли си той. Въпреки заповедта на Фрийдман на руснаците явно им е писнало да си играят със стрелички.
Подръпна вратата още малко и тя се отвори докрай. После завърза жицата за някаква кука, плъзна се покрай стенда и си сложи инфрачервените очила. Те бяха стар модел и имаха един съществен недостатък в сравнение с по-новите, особено ако противникът също е въоръжен с подобен уред.
Промъкна се напред, като внимаваше да държи нещо солидно между себе си и вратата. После направи нещо необичайно, поне за неопитния наблюдател — свали очилата за нощно виждане, но ги остави включени. Постави ги отгоре на стенда, насочени към отворената врата, отдръпна се встрани и зачака с насочен пистолет.
Екнаха изстрели, четири на брой. Стоун не можеше да види куршумите, но беше сигурен, че всички са били насочени на сантиметър-два над червената точка, която излъчваше включеният прибор, разбира се, видима само за човек, който също използва очила за нощно виждане. Това беше недостатъкът на старите модели. Включени на инфрачервен режим, те излъчваха точката, с чиято помощ снайперистите намираха своята мишена.
Но стрелбата разкри точната позиция на руснаците. На крачка отвъд вратата проблеснаха ярките пламъчета на оръжията им. Стоун натисна спусъка и изстреля четири патрона в бърза последователност, целейки се на два сантиметра над пламъчетата. От трясъка на оръжията вече беше разбрал, че противниците му използват пистолети. Ако бяха стреляли от класическата позиция за подобно оръжие, куршумите му би трябвало да ги улучат в главите, над бронежилетките.
До слуха му достигна шумът от две падащи тела.
Той излезе от прикритието си, грабна прибора за нощно виждане и продължи напред.
Трима руснаци бяха елиминирани, оставаха още трима. Плюс Фрийдман.
99
Фин и Нокс пристъпваха внимателно по пружиниращото метално мостче, под което имаше огромен резервоар с воняща течност. Знаеха това по две причини — първо, защото усещаха миризмата, и второ, защото Стоун им беше дал картата, на която резервоарът беше отбелязан. Но не той, а Чапман им каза как да минат безопасно по мостчето. Стоун не беше допуснал, че може да влязат вътре.
Трябваше да стъпват точно по средата на мостчето, без да докосват страничните винкели. В противен случай ги чакаха само лоши неща. Чуха нещо, когато бяха само на няколко метра от противоположния край на резервоара.
Стон.
Спряха, вдигнаха оръжията и се огледаха.
Стонът се повтори.
— Идва някъде отдолу — прошепна Фин.
— И аз си помислих същото — каза Нокс.
— Звучи ми познато.
— Кое, този стон ли?
Фин кимна и коленичи.
— Прикривай ме — прошепна той, наведен над металния под. — Кейлъб?
Отново същият стон.
— Кейлъб? — повтори по-високо той, а Нокс нервно се озърна.
След още едно стенание отдолу прозвуча дрезгав глас:
— Хари?
Гласът беше слаб и някак провлечен.
Дрогирали са го, помисли си Фин.