Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Фин, Чапман и Нокс стояха пред официалния вход на базата — вграден в скалата железен портал, скрит под маскировъчно платнище. Стоун им беше описал точното местоположение на портала и ги беше снабдил с ключ за него. Оказа се обаче, че ключалка няма. После беше добавил, че няма как да ги вкара през замаскирания вход на базата, защото имаше опасност някой от тях да се изгуби в лабиринта от тунели. Щял да ги чака съвсем близо до официалния вход.
— Май ни изпържи — простена Нокс с безполезния ключ в ръка. — Не мога да повярвам, че му се вързах. Нима е възможно след толкова години да разполага с ключ за проклетото място?!
— Очевадно е решил да проникне сам — въздъхна Фин.
— Как ли пък не! — изсъска Чапман и измъкна тънка метална пръчка с намагнетизиран край от джоба на якето си.
— Какво е това? — любопитно попита Нокс.
— В МИ6 го наричаме „входен звънец“, скъпи — отвърна Чапман и залепи магнитния край близо до центъра на вратата. После им направи знак да се дръпнат назад, извади малко дистанционно от джоба си и натисна бутона. — Не гледайте в лазера! — предупреди тя.
Всички отместиха очи от яркочервената светлина, бликнала от продълговатия уред. За броени секунди той преряза резето от вътрешната страна и порталът увисна на пантите си.
— Страхотна технология! — удиви се Нокс.
— Заряд за еднократна употреба, който върши добра работа за всяка блиндирана врата, независимо дали е метална или от друг материал — поясни Чапман.
— Доколкото разбирам, мистър Кю още е жив и здрав и си вади хляба в британското разузнаване.
— Всъщност малката играчка е измислена от жена. Спокойно можеш да я наричаш мисис Кю.
Приближиха се към вратата с извадени пистолети. Фин внимателно отвори вратата, прикриван от Чапман и Нокс. Насочил оръжието си в мрака, той се обърна и им кимна. Всички си сложиха защитни очила, после Фин хвърли в процепа малка зашеметяваща граната. Блесна ярка светлина, отвътре долетя вик. Светлината изчезна.
Чапман се стрелна към процепа още преди мъжете да успеят да помръднат. Те влязоха след нея точно навреме, за да видят как тя ловко обезоръжава някакъв мъж и му нанася светкавичен ритник в лицето, запращайки го към близката стена. Частично ослепен от ярката светлина, мъжът се оттласна от стената и се насочи към Чапман, размахвайки огромните си лапи като бутала на тежка машина. Фин понечи да заеме позиция между него и Чапман, но агентката вече беше преминала в атака. Левият й крак нанесе силен удар в дясното коляно на непознатия. Всички чуха острото пропукване на капачката. Мъжът започна да се свлича, но един силен ритник в брадичката го преобърна по гръб. Той направи опит да се надигне. Дишаше тежко, гърдите му усилено се повдигаха и отпускаха. Чапман направи крачка встрани и окончателно го приспа с лакът, потънал в основата на тила му. После се надигна и опря дулото на валтера си в слепоочието му.
— Чакай! — извика Нокс.
— Какво? — обърна се да го погледне тя.
— Нима се готвиш да го застреляш?
— Нали не искаме живи свидетели? — спокойно отвърна тя.
— Свидетели на какво?
— На това, което ще се случи тук тази вечер. Например как убивам Стоун, защото ни направи на глупаци.
— Няма да убиваме никого освен при самоотбрана! — отсече решително Нокс.
— Както желаеш. — Чапман ловко щракна белезниците на припадналия мъж.
— Къде си усвоила тези умения? — любопитно я изгледа Фин.
— МИ6 съвсем не е детска градина, както може би си мислите — хладно отвърна тя. — Хайде, време е да тръгваме.
След тези думи тя включи фенерчето си и пое по коридора.
Фин и Нокс се спогледаха, после забързаха след нея.
97
Базата се простираше върху много голяма площ, запълнена със спални помещения, кухня, лазарет, библиотека, кабинети и класни стаи, плюс просторни открити площи за специални тренировки. Но основната й част се състоеше от два огромни цилиндъра, разделени на отделни секции и свързани помежду си чрез къс коридор. Веднъж влязъл в първата секция, човек трябваше да продължи до края на цилиндъра. Всяка от вратите се заключваше автоматично след него. Блокирането й с някакъв предмет не помагаше, тъй като така следващата врата не можеше да се отвори. Тази система беше предназначена да внуши на курсантите, че винаги трябва да продължават напред. Планът на Стоун беше елементарен: да влезе в десния цилиндър и да го прекоси до другия му край. В случай че не попадне на врага, да излезе навън и да се върне, за да направи същото и с левия цилиндър.