Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
И така, мъжът в костюма се появи в казармата и направи своето предложение. Да се прехвърли на нова служба, в друга държавна структура, която се бори с враговете на страната. Точно така беше казал: „Ела да се бориш с враговете на страната.“ Без никакви подробности. Стоун погледна командира си за съвет, но нещата явно беше предрешени. Едва двайсетгодишен, многократно награждаван за отлична служба във Виетнам, Стоун беше изтеглен от бойната си част със забележителна бързина, след което попадна в Планината на смъртта.
Светлината беше слаба, но той нямаше проблеми с придвижването по една пътечка, чиито извивки все още помнеше наизуст. По същия начин се беше почувствал и при неотдавнашното си посещение тук. Помнеше всичко, до последната подробност, все едно че изобщо не беше напускал тези места. Сякаш тези детайли бяха запечатани отделно, в обособени мозъчни клетки, без никаква следа от деградация на паметта, като злокачествен тумор, който чака момента за фаталното си разпространение. Всичко беше въпрос на време. Всяка част от тялото му беше уязвима за този тумор. Както по времето на службата му в отряда „Трите шестици“.
Не след дълго тъмнината стана непрогледна и той беше принуден да си сложи стария прибор за нощно виждане, който носеше със себе си. Пропастите от двете страни на пътеката сега бяха значително по-плитки. Той крачеше напред все така бодро, доволен от факта, че въпреки годините е успял да запази добрата си форма. Без нея никога не би се справил. Спомни си далеч по-едрия Рубън Роудс, който преди време също беше успял да се промъкне през острите скали заедно с него, когато се бяха появили тук, за да спасят президента Бренан.
Всички членове на „Трите шестици“ бяха слаби и жилави. Само мускули и нищо друго. Те бяха в състояние да тичат дванайсет часа на ден и да стрелят на тъмно, без да пропускат целта. Можеха да променят плановете си в движение и да откриват дори най-добре замаскираните цели. Стоун не можеше да отрече, че всичко това му носеше дълбоко удовлетворение и го караше да се чувства добре.
— Но никога не съм проявявал желание да се връщам на това място — рече си полугласно той.
Забави крачка, после спря. Входът, който търсеше, беше съвсем близо, замаскиран в задната част на комплект подвижни кухненски шкафове. Без съмнение дело на курсанти, преминали обучението си тук преди него. Една нощ той и колегите му просто го бяха открили и се бяха възползвали от него. Явно и други членове на „Трите шестици“ преди тях са имали нужда от глътка свобода. А може би беше дело на хората, които командваха в Планината на смъртта, преценили правилно, че курсантите трябва да получат усещането за поне мъничко контрол върху собствения си живот, за няколко мига почивка от ада, в който живееха.
Може би са се страхували, че в един момент ще откачим и ще ги избием.
Измъкна пистолета от кобура, а после откачи някакъв предмет от колана си. Входът беше точно пред него. Не се съмняваше, че заповедите на Фрийдман са максимално точни и ясни. Да не ги убиват, най-вече него. Той трябва да бъде заловен жив и отведен при нея. Вероятно за да гледа как умират Кейлъб и Анабел, преди да получи куршум в тила си. Нейният куршум.
Стигна пред входа. Вдигна пистолета и се зае с другия предмет в ръката си — телескопична, подобна на антена метална пръчка, два метра в разгънато състояние. Върхът й започна да опипва стената, която скриваше задната част на кухненските шкафове. Тя беше дървена, въпреки че беше боядисана така, че да наподобява камък. И доста прогнила. Натисна по-силно и върхът на антената проби дървото. Системата задейства и стената бавно се завъртя навътре.
Нещо свирна във въздуха и се заби в скалата до него. Стрела. Предназначена да парализира, а не да убива. Точно според очакванията му. Измъкна от джоба на якето си ръбеста метална топка, изтегли предпазния щифт, хвърли я в процепа и веднага се оттегли зад близката скала.
Блесна ярка светлина, последвана от гъст облак дим. Стоун нахлузи противогаза си и започна да брои. Прекрати броенето в мига, в който отвътре се разнесе глухият тътен на падащо тяло. Промъкна се през процепа и погледна надолу. Руснакът беше едър, с бръсната глава и малка козя брадичка. В ръката си държеше пневматичен пистолет за изстрелване на стрелички. Не приличаше на човек, който обича да парализира, вместо да убива. Вероятно по тази причина не беше много опитен в изстрелването на стрели. Стоун извади два чифта пластмасови белезници и ги щракна около ръцете и краката му. После изчака газът да се разсее, свали маската от лицето си и пое напред, към недрата на Планината на смъртта.