Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Руснаците — повтори Стоун.
— Какво руснаците? Вече са отстранени, всички до един.
— Не бяха особено добри — каза Стоун. — А би трябвало да бъдат.
Всички се втренчиха в него.
— Отстранихме ги твърде лесно — поясни той. — Според мен слабото им представяне беше умишлено.
— Но защо Фрийдман би наела некачествена охрана?
— Защото не се е нуждаела от А-отбор. Б-отборът й беше достатъчно добър.
— Достатъчно добър за какво? — попита Чапман.
— Да ни подмами тук. Точно на това място. Те са били за еднократна употреба. Изобщо не й е пукало дали ще бъдат убити, или не. Всъщност поправям се: тя е искала да бъдат убити.
— Но след като са убити, значи не са успели да ни ликвидират — обади се Нокс. — Тя какво печели от тази работа?
— Опитва се да се откупи от Карлос Монтоя и да компенсира първия си провал. А сега ще премине към резервния си план.
— Какъв резервен план, за бога? — възкликна Нокс.
— Винаги има резервен план — въздъхна Стоун. — И за съжаление аз попаднах в клопката му.
— За какво говориш? — вдигна вежди Чапман.
— Ще ни пипнат тук с помощта на друг екип руснаци… — Стоун замълча за миг, после добави: — В лабораторията видях ново оборудване. Мисля, че вече се досещам за какво ще го използват.
Чапман беше първата, която започна да разбира.
— Не ми казвай, че става въпрос за наноботи! — сепна се тя.
— Именно за наноботи става въпрос — потвърди Стоун.
— Но нали вече установихме, че руснаците нямат нищо общо с това?
— Какво ще си помисли светът, когато ни открият тук в компанията на куп избити руснаци и научноизследователска лаборатория за наноботи, вероятно доставена от Монтоя? — контрира с въпрос Стоун.
— Какво искаш да кажеш с това „когато ни открият тук“? — нервно преглътна Кейлъб.
— Че са ни подмамили — отговори Фин. — Умишлено са ни позволили да отстраним руснаците и да се доберем до тук.
— Но защо? — попита Анабел.
Отговорът беше мощна експлозия.
Толкова мощна, че подът под краката им се разтърси. Заваля дъжд от бетонни късове и назъбени парчета желязо. Всички подскочиха.
— Какво стана, по дяволите? — изкрещя Чапман.
— Затрупаха изхода — отвърна Стоун, хвана ръката на Анабел и решително добави: — Да вървим!
Насочи се обратно към главния коридор, а после пое по пътя, по който бяха дошли. Останалите покорно тръгнаха след него.
— Няма ли поне да се опитаме да се измъкнем през главния вход? — подвикна Нокс.
Отговорът беше нова експлозия, която вдигна във въздуха огромна земна маса на десетина метра зад тях и окончателно отряза пътя им към главния вход.
Всички затичаха.
Цялата планина се тресеше от прецизно поставените експлозиви, които се взривяваха един след друг.
— Проклетата планина ще ни засипе! — изпищя Анабел.
— Няма — отвърна Стоун, тичайки редом с нея. — Разбира се, нейната цел е да ни ликвидира, но същевременно да осигури достъп до доказателствата, които иска да бъдат намерени.
— Мръсна кучка! — процеди Чапман при експлозията на поредния заряд, който принуди Стоун рязко да свърне наляво.
— А не можем ли да използваме пътя, по който ти проникна в базата, Оливър? — извика Фин. — Може би тя не знае за него!
— Бъди сигурен, че знае — отвърна Стоун. — Но за съжаление нямаме друг избор.
Част от стената се срути и за малко не смаза Кейлъб. Фин и Нокс успяха да го дръпнат в последната секунда, но дребничкият мъж простена и се хвана за рамото, улучено от голям къс бетон.
Фин разтвори ризата му и насочи светлината на фенерчето си.
— Счупена ключица — констатира той. — Нищо ти няма. Ключиците се чупят, за да предпазят други, по-важни части от тялото.
— Е, сега вече ми олекна! — простена Кейлъб.
Добрал се пръв до кухненските помещения, Стоун спря и безпомощно се огледа. И тук Фрийдман го беше изпреварила. Задният вход беше затрупан от огромна купчина тухли и бетон, взривени от поредния експлозив. Той беше наясно, че дори да я прокопаят, оттатък ще ги чака още една, може би далеч по-голяма купчина отломки. Фрийдман не пропускаше нищо.
Написала си е домашното, и то добре, каза си Стоун.
Зачуди се преди колко време е била тук, за да подготви всичко. И дали бе някъде наоколо, за да взривява лично поставените заряди. Може би ги наблюдаваше, което щеше да й позволи да натисне копчето в най-подходящия момент. Нямаше време да търси отговор, тъй като приятелите му бяха около него и го гледаха с очакване.