Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Едва доловимото стържене на подметка по прашния под го накара да се скрие зад един от старите дървени подиуми, от които всекидневно беше изстрелвал отпуснатите му патрони. Шумът долетя някъде отляво, на не повече от десетина метра. Запита се дали и останалите членове на противника ще използват стрели до настъпването на решителния момент. Всъщност нямаше значение. Ако го улучеха с приспивателно, независимо дали е изстреляно с патрон или стрела, с него щеше да бъде свършено.
Приклекна и отстъпи назад, държейки на мушка цялата предна част на стрелбището. Може би тази тактика обърка противника, който очакваше придвижване напред, а не назад. Не след дълго в полезрението му изплува фигурата на въоръжен мъж, готов да стреля там, където очакваше да открие целта си. Но тя вече беше на друго място. Стоун натисна спусъка. Мъжът изпусна оръжието си, прегъна се и стисна ранената си ръка. Фаталният втори изстрел го улучи в шията, малко над ръба на бронежилетката. Тялото му се просна по гръб, от разкъсаната сънна артерия бликна фонтан кръв.
Стоун огледа вратата, преценявайки шансовете си. Може би мъжът, когото току-що застреля, играеше ролята на примамка за отвличане на вниманието. Жертваш част от хората си в името на крайния успех. Такава е била тактиката при големия десант в Нормандия през 1944 г. С единствената разлика, че са били пожертвани хиляди хора. Зад вратата, която оглеждаше, най-вероятно дебнеха поне още двама стрелци, готови да отнемат живота му.
Въоръжи се с търпение и започна да брои секундите. Не беше трудно. Години наред се беше обучавал на търпение. Малцина можеха да го победят в тактиката на изчакване. Така изминаха десет минути. Стоеше абсолютно неподвижен, само гърдите му леко се повдигаха и отпускаха.
Единственият проблем беше фактът, че Фрийдман, а следователно и хората й бяха наясно, че веднъж проникнал в дадена секция, никой не може да се върне обратно. Единственият път беше напред. Колко дълго бяха готови да чакат? Колко време беше готов да чака и той?
Е, скоро ще разберем.
98
— Хей, я почакай! — сепна се Нокс. — Как така се досети да вземеш лазерната играчка?
— В МИ6 се придържаме към девиза на вашите бойскаути: „Винаги готов“ — отвърна Чапман, приклекнала до него.
— Искаш да кажеш, че не си повярвала на Стоун?
— За ключа ли? — намръщи се тя. — Разбира се, че не му повярвах. Не беше особено трудно да разгадая психологическия му профил. Той е от хората, които не обичат да излагат околните на опасност.
— Но ни взе със себе си в Ню Йорк — възрази Фин.
— Според мен е бил убеден, че Южен Бронкс е по-безопасен от това място — добави Нокс.
— Планината на смъртта — промърмори Чапман. — Доста интересни материали има за нея.
Двамата мъже я погледнаха изненадано.
— Проучих всичко, което открих за това място — поясни тя. — Нима вие не го направихте?
Нокс смутено се прокашля.
— А как разбра какво да проучваш? — попита той. — Стоун спомена за базата едва след като тръгнахме насам.
— „Мястото, където започна всичко“, забрави ли? Това бяха думите на Мин в Ню Йорк. А аз реших да се поразровя, използвайки и помощта на колегите си в Обединеното кралство. Вече бях наясно, че Стоун е започнал кариерата си в „Трите шестици“. Не знаех обаче, че преди това е преминал едногодишен курс на обучение именно тук. От Лондон ми изпратиха съответния файл само два часа преди да тръгнем на път. По електронната поща, разбира се. И той наистина се оказа доста интересно четиво.
Фин сведе очи към ламинираната карта на базата, която Стоун им даде, преди да се разделят.
— Тук е пълно с удобни за засада места — отбеляза той.
— Това важи и за двата отбора — каза Нокс, а Чапман само кимна.
— Можем да избираме — промълви след известно време тя, без да сваля очи от картата. — Да продължим заедно или да се разделим.
— Аз гласувам да действаме — рече Фин. — Ще се разделим, ако наистина се наложи да преодолеем тези секции. Аз ще поема наляво, а вие двамата — надясно.
— Не става — поклати глава Чапман. — Вие двамата надясно, а аз — наляво.