Дяволският квадрат

Стоун понечи да го вдигне, но Фин го спря.

— Остави на мен — каза той и ловко преметна на рамо деветдесеткилограмовия Нокс.

— Единственият изход е нагоре, Хари — обясни Стоун.

— Ти само показвай пътя — каза Фин.

Стоун извади от раницата на Нокс въжето, с което бяха изтеглили Кейлъб от тинята. Всеки от групата го увиваше по веднъж около себе си, а после го подаваше на следващия.

— Да вървим — каза Стоун.

Молеше се на бога Фрийдман да не е открила третия изход от Планината на смъртта, който самият той беше намерил преди много години. Насочи се към главния коридор, следван от хората си. Не след дълго спря пред на пръв поглед монолитна метална стена и плъзна длан по повърхността й. Стената беше студена и гладка, солидна и напълно непробиваема. По краищата й личаха дебели стоманени нитове. Сградата се разтърси от по-редната експлозия. От разбития таван се посипаха прах и отломки.

Стоун напипа една точка на металната преграда и внимателно я натисна. Стената бавно се отмести и пред очите им се разкриха стръмни каменни стъпала, водещи нагоре. Промъкнаха се през процепа и поеха по тях.

Стоун се запита колко време ще трябва на властите, за да проумеят какво се случва. Защото някой от местните без съмнение щеше да съобщи за поредицата експлозии в Планината на смъртта. Най-вероятно на шерифската служба или на окръжната полиция. От там щяха да изпратят някого да провери — може би дежурния по района, който нямаше да има представа пред какво се е изправил. Щяха да зазвънят телефони и в даден момент, след значително забавяне, ЦРУ да получи съобщение за инцидента.

Но какво щяха да открият, като пристигнат?

Онова, което Фрийдман искаше да бъде открито. Убити руски бандити, най-вероятно свързани с тяхната наркомафия. Лаборатория за наноботи, където преди много време са били обучавани професионалните убийци на Управлението. Всичко това щеше да се стовари върху националните и международните новинарски агенции със силата на термоядрен удар.

Ще открият и нас, добави мислено Стоун. Вкочанени и мъртви.

Но как тази жена щеше да изпълни последната част от операцията? Взривовете можеха да ги погребат тук завинаги, но можеха и да оцелеят. Разполагаха с известни запаси от храна и вода, а може би щяха да открият някакви припаси и на място.

Със сигурност е помислила за всичко. От което следва, че би трябвало да е намислила нещо друго.

Продължаваха да се катерят нагоре. Когато Фин се умори, Стоун пое безжизненото тяло на Нокс и го понесе. Пътят ставаше все по-стръмен и не след дълго Фин отново го смени. Но въпреки всичко не спираха.

При всеки взрив отгоре се посипваха остри камъни и парчета скала. Тук, далеч от застроените терени на базата, планината беше девствена.

— Къде отиваме? — задъхано попита Анабел.