Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
След като получи от Михаил бележника с неговите записки по случая Галактионов, Анастасия Каменская се заключи в кабинета, свари си още кафе, разчисти бюрото си от излишните неща и се задълбочи в списъка на хората, свързани по един или друг начин с Александър Владимирович Галактионов.
Ина Литвинова, ниска, широкоплещеста, набита, с лекота се качваше по стълбището, понесла в едната си ръка обемиста чанта, а в другата — тежка пазарска торба. Още щом отвори вратата на апартамента си, разбра — Юля си беше вкъщи.
— Котенце! — радостно я извика тя. — Прибрах се!
Никакъв отговор. Ина бързо смъкна калните си ботуши и дори без да съблече късото си кожухче, стремително се втурна в спалнята. Юля беше в леглото и четеше, дългата й светлорижава коса изглеждаше златна на фона на небесносинята калъфка, а хубавичкото й личице изразяваше недоволство и скука.
— Котенце, защо не се обаждаш? Не се чувстваш добре ли? — загрижено попита Ина.
— Добре съм — вяло проточи Юля.
— Сега ще приготвя вечерята. Искаш ли салата с раци? Купих…
— И-и — все така вяло проточи момичето. — Искам гъби, още вчера ти казах. Искам кокошка с гъби. И скариди със специален сос.
— Всичко съм купила, котенце, не се ядосвай, сега ще приготвя всичко — защура се Ина.
— Така ли? — Юля определено живна.
Да се чудиш просто — откъде у това младо момиче такава непреодолима страст към изисканата кухня. Ядеше малко, беше изключително стройна и изящна, но претенциите й по отношение на кухнята бяха наистина княжески и тя знаеше, че в сляпата си обич към нея Ина е готова на всичко, само и само да й достави удоволствие.
Ина й поднесе вечерята в леглото. Седнала в крайчеца му, тя с умиление наблюдаваше как Юля с апетит похапва едрите скариди, като ги топи в специалния сос.
— Вкусно ли е? — с надежда попита Ина.
— Нормално — с равнодушен тон отговори момичето. — Ти ми обеща, че ще отидем на Средиземно море, където в ресторантите поднасят стриди, скариди и омари. Кога ще отидем?
— Скоро, котенце. Скоро ще имаме много пари, ама наистина много. Възможно е аз да не мога да дойда с тебе, но ти ще отидеш и сама, нали?
На Ина много й се искаше да чуе в отговор съжаление за невъзможността да заминат заедно за Средиземно море. Но както впрочем и очакваше, чу съвсем друго.
— Добре де, и сама няма да се изгубя. Така дори е по-добре. Е, и кога тръгвам?
— Не мога да ти кажа точно. Мисля, че ще получа парите до два, най-много три месеца. Сега е януари, значи сигурно през май можеш да заминеш.
— Разбрахме се — развесели се Юля, — през май заминавам за Италия, при морето, да ям стриди.
Ина грижливо изми съдовете в кухнята, пребърса пода с мокър парцал. Трябваше да почиства апартамента много внимателно, защото Юля си умираше да ходи боса и по цели дни не сваляше своите бели, небесносини или розово-люлякови пеньоари — пази боже на кухненската маса да остане неизсъхнала следа от чашата кафе или от чинийката със сладко.
След като почисти, Ина влезе в банята. Свали полата и тъмната строга блузка, остана по бельо и по навик хвърли поглед към огледалото. Широки рамене, мощен торс, абсолютно никаква талия и тесни, силни бедра. Лицето й беше грозничко, възгрубо. Късо подстригана коса, тук-там рано побеляваща. Да, Ина Литвинова, не си хубавица, но това не е толкова важно. Не е нужно един мъж да бъде красив, напълно достатъчно е да е малко по-хубав от маймуна.
Докато стоеше под душа, с нежност се замисли за Юля, за нейната златиста коса и млечнобялото й тяло, полегнало върху небесносините чаршафи, и почувства приятна туптяща болка ниско в корема. Юлечка… Юленка… Котенце…
Втора глава
Дима Красников се роди през 1979 година в Саратов. Майка му, Вера Борисовна Боброва, така и не се омъжи, но след като защити дисертация и си построи апартамент в кооперация, на четирийсет и три години реши, че трябва да роди. Родителите й бяха вече доста възрастни и перспективата да остане сама на този свят ужасяваше Вера Борисовна.