Ноктите на Помирителя [bg]

Еузебия зарови лице в букета с рози, за да изпълни дробовете си с аромата им. Пуснах главата на Морвена в приготвената кофа и избърсах меча си с парче ален плат, което Йонас ми подаде. Когато погледнах отново надолу, Еузебия лежеше безжизнена на земята, заобиколена от любопитни зяпачи.

Почти не й обърнах внимание, защото помислих, че сърцето й не е издържало и е припаднала от вълнение и радост. По-късно този следобед кметът беше занесъл букета за изследване при местния аптекар. Той беше открил сред венчелистчетата силна, но приятно миришеща отрова от неизвестен за него вид. Предполагам, че Морвена я е държала в ръката си, когато се е изкачвала по стълбите. Пръснала я е върху розите, след като я жигосах и я разведох наоколо.

Позволете ми тук да направя пауза и да поговоря с вас като съзнание със съзнание, макар и да сме разделени от бездната на Вечността. Макар и вече да писах, че периодът от заключената врата до панаира в Салтус обхваща по-голяма част от моя живот и това, което остава да опиша, обхваща само няколко месеца, си давам сметка, че не съм приключил и наполовина моя разказ. За да не се получи голям том като тези от библиотеката на Ултан, ще пропусна (казвам ви това открито) някои неща. Разказах ви историята за екзекуцията на брата близнак на Аджиа, защото това имаше значение за цялото повествование. Представих ви и тази на Морвена, заради необикновените обстоятелства, които я съпътстваха. Не смятам да описвам повече екзекуции, освен ако в тях няма нещо по-значимо и интересно. Ако сте заинтригувани от причиняването на болка и смърт, няма да мога да задоволя интереса ви. В интерес на истината ще отбележа, че извърших същите манипулации и екзекутирах крадеца на добитък. За в бъдеще, когато описвам моите пътувания, ще разберете, че практикувам това, което съм научил в братството тогава, когато имам финансова изгода. Макар и досега да не съм го споменавал.