Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Не — отвърнал Ланселот, — предпочитам да продължа пътя си.

— Ако искате да получите отговор на вашите въпроси, трябва да останете да спите тук. Но ако не притежавате храброст, която да устои на всяко изпитание, не предприемайте нищо, тъй като никой не се е измъкнал жив от това място, освен ако не се е отличавал с изключителни качества.

Тази принуда смутила силно Ланселот. Той осъзнавал добре, че ако остане там, монсеньор Говен ще да го разпознае, а ако си замине, джуджето ще види в постъпката му проява на малодушие. Решил да остане. В този момент към тях се приближили две девойки, които слезли от една висока кула. Те приветствали монсеньор Говен. От своя страна Ланселот също ги поздравил. Едната му казала:

— Бога ми, сеньор рицарю, би трябвало да се въздържате да поздравявате девойки!

— Защо?

— Защото сте били на каруца и така сте се опозорили, където и да отидете.

Тези думи засегнали дълбоко Ланселот и той за малко не се пробол със собствения си меч. Но щом се сетил, че се е качил на каруцата заради своята господарка, прибрал меча в ножницата и забравил обидата. Отправил се направо към кулата, от която били слезли двете девойки, и влезнал в пищна стая с прекрасно легло. Свалил си щита и легнал на леглото направо с доспехите, без да свали дори шлема си.

Двете девойки също се качили бързо в кулата. Те веднага попитали монсеньор Говен кой е този рицар, но той не могъл да им каже. Когато го видели да се излежава на красивата постеля, се запитали още по-озадачени кой ли бил могъл да бъде. Едната от тях му казала:

— Пфу! Сеньор опозорени рицарю, да бъде проклет часът, когато легнахте на това легло!

— Защо? — попитал той.

— Защото то е твърде пищно за човек като вас!

— И още по-пищно да беше, щях да се излегна в него.

— Наистина ли? — попитала тя. — Бога ми, скоро ще видим тази работа!

Изведнъж се появили няколко прислужници, които му свалили доспехите. Един от тях му облякъл мантия с преливащи се цветове. Приготвили храна за него и за монсеньор Говен, тъй като другите в къщата вече били вечеряли. Но Ланселот заявил, че няма да вечеря, тъй като не се чувства добре. Монсеньор Говен, който умирал от желание да разбере кой е той, дошъл в стаята и го помолил много любезно да отиде да се нахрани. Ланселот обвил главата си с мантията, за да не бъде разпознат и казал, че няма да отиде.

— Разбира се — рекли девойките, — имате право, защото за вас би било по-добре да сте мъртъв! Не се обиждайте — казали те на монсеньор Говен, — ние ще ви правим компания. Ако той дойде на масата, ще си тръгнем.

Монсеньор Говен все пак продължил да го подканя до такава степен, че Ланселот обещал да вечеря, при условие че остане в стаята си сам. Монсеньор Говен бил много огорчен от това и отишъл да вечеря с девойките. Предпочитал да не се храни по примера на Ланселот, за да научи кой е той. Вечерял малко, тъй като съзнанието му било изцяло погълнато от рицаря на каруцата. Бил убеден, че с това хладнокръвие и поведение на благородник няма как да не е Ланселот.