Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
В седмицата след прекия му контакт с будката за хотдог на Солнавеген на току-що навършени 32 години бил назначен за изпълнителен директор и избран за постоянен член на борда. След още две-три години обсебил цялото дружество и го преименувал на „Консултанти Карл Даниелсон ООД“. Според устава корпорацията имаше „икономически, отчетни и ревизионни консултанти, данъчни и инвестиционни съветници“, както и „мениджъри на собственост и активи“, което трябва да е било голямо постижение, тъй като по време на този златен век фирмата явно не бе имала повече от четирима служители. Секретарка и трима души консултанти с неясна длъжностна характеристика. Самият Карл Даниелсон бил собственик, изпълнителен директор и председател на борда.
В качеството си на такъв той се справял значително по-добре от притежателя на шофьорска книжка и пешеходеца Карл Даниелсон. За период от 23 години, от 1972 до 1995, бил заподозрян във финансови престъпления в общо десет различни случая. Четири били съдействие за данъчна измама и тежка данъчна измама, два случая на валутни престъпления, два на тъй нареченото пране на пари, един на мащабна търговия с крадени вещи и един случай на злоупотреба с доверие. Във всичките разследването било прекратено. Подозренията срещу Даниелсон се оказвали недоказуеми и всеки път той предприемал ответна атака, подавайки жалба срещу противниците си до омбудсмана или министъра на правосъдието, или и до двамата за по-сигурно.
И всеки път бивал по-успешен от врага. Един от следователите в Отдела по финансови престъпления на стокхолмската полиция бил набелязан от етичната комисия на Управлението на кралската полиция и наказан с предупреждение и удръжка на половинмесечна заплата. Омбудсманът издърпал ушите на един прокурор и един от ревизорите на данъчното. Правосъдният министър подхванал един вечерен вестник и успял да го осъди за груба клевета.
След 1995 нещата като че ли позатихнали. „Консултанти Карл Даниелсон ООД“ се преименувала на „Карл Даниелсон Холдинг ООД“. Не личало да се развива някаква дейност, нито имало служители. Надя Хьогберг бе поръчала последните годишни отчети от Бюро фирми към Службата по патенти и регистрации и възнамеряваше да посвети уикенда на преглеждането им.
Нямал и кой знае какви доходи. Надя Хьогберг бе изровила декларациите му за последните пет години и облагаемият му доход през цялото време се въртял около 170 000 крони годишно. Държавна пенсия и по-скромна частна пенсионна застраховка. Апартаментът, в който живеел, му струвал 4500 крони на месец, та след данъците и наема му се събирали малко повече от 5000 крони месечно за всичко останало.
Ако успехът на човек би могъл да се измери чрез титлите, които си присвоява, то Карл Даниелсон бе преуспял приживе и бе напуснал този свят, докато е на върха. На двайсет години бе започнал кариерата си като помощник в счетоводна фирма с 35 служители. Четирийсет и осем години по-късно неизвестен извършител бе сложил край на всичко, разбивайки черепа му с чугунен капак, като на този етап фирмата, в която бе изкарал почти целия си съзнателен живот, фактически била замразена от 15 години насам. В телефонния указател фигурираше като директор, а според визитните картички, които криминалистите бяха намерили в иначе съвсем празния му портфейл, жертвата на престъплението бе изпълнителен директор и председател на борда на „Карл Даниелсон Холдинг ООД“.
Пияница, сериен любител на съдебни конфликти и грандоман, помисли си Бекстрьом.
— Говорила си със сестра му — обади се Аника Карлсон веднага щом Надя Хьогберг приключи. — Тя какво казва за всичко това?
Потвърдила основните неща според Надя Хьогберг. На младини брат ѝ „доста си падал по момичетата“ и бил „изключително запален купонджия“. Същевременно нещата му вървели добре чак докато наближил четирийсетте, после вероятно алкохолът повече или по-малко поел юздите на живота му. Също така обяснила, че никога не били поддържали особено близки отношения. От десет години дори не се чували по телефона, а за последно се видели за погребението на майка им преди дванайсет години.
— Тя как прие новината, че брат ѝ е убит? — попита Аника.
По дяволите, помисли си Бекстрьом и изстена безмълвно. Да предложим и минута мълчание, а?
— Нормално — отвърна Надя с кимване. — Прие я нормално. Тя е медицинска сестра в болницата в Худинге, изглежда разумна и издръжлива. Спомена, че не била твърде изненадана. Години наред се безпокояла. Заради живота, който е водил.