От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Усмихнат, Аниор се освободи от прегръдката на Нериф, който продължаваше да го притиска до себе си с всички сили.
„Ще ме смачкаш. Не забравяй, че съм ти сестра, а не любовница“ — каза той мислено. Можеха да ги подслушват и Аниор не искаше да рискува.
„Не можа поне веднъж да ми станеш любовница — недоволен отговори Нериф по същия начин, но се усмихна щастлив. Разгледа Аниор с възхищение. — Не знаех, че имам толкова красива сестра.“
„Ех, и аз имам красив брат“ — върна Аниор комплимента. След това стана сериозен.
„Слушайте внимателно и се въздържайте от ненужни възклицания“ — продължи Аниор. Разказа им набързо с кого си имат работа.
„През цялото това време не ме напускаше чувството, че с тях нещо не е наред, а най-вече с този капитан, когато се борих с него — обади се Нериф. — Поне ми остава удовлетворението, че успях да го ритна между краката.“
„А той имаше ли въобще нещо там?“ — ухили се Перал.
Всички се засмяха.
„Ако няма, Аниор няма от какво да се страхува. Иначе не бих бил толкова спокоен“ — добави Синоа. Отново се изкикотиха. Сигурно изглеждаха доста странни отстрани. Една мълчалива компания, която се хилеше непрекъснато. Аниор прекъсна това разпускане:
„Не се радвайте преждевременно. Предстои ни тежка борба. Ще използваме предимството, че знаем кои са те, а те все още не подозират кои сме ние. Аз ще се заема с капитана, а вие с останалите. Но чак утре. Дотогава ще се правим на послушни затворници.“
Вратата се отвори. В рамката ѝ се появи високата фигура на капитана.
— Разбрахте ли се вече кой ще бъде на мое разположение? — попита той с подигравателна усмивка.
— Да, аз — отговориха Нериф и Аниор в един глас.
Двамата се спогледаха, а капитанът се засмя:
— Честно казано, бих предпочел момичето.
— Ще ме имаш, след като пуснеш другите. Нито миг по-рано — отсече Аниор с леден глас.
Нериф извика ужасен:
— Ани! — а Тимон продължаваше да се смее.
Той се протегна и задърпа момичето за ръка. Аниор усети желязната му хватка, но се откъсна с рязко движение и се хвърли обратно към Нериф, по-скоро за да го спре, отколкото за да търси защита при него. Защото Нериф гледаше капитана с кръвясали очи и тръгна да му се нахвърли. Другите също бяха станали и Тимон реши, че ще е по-разумно да напусне помещението. В теснотията трудно някой щеше да му се притече на помощ.
Затвори ядосано вратата. Мърморейки си под носа, каза:
— Утре ще ви дам да разберете — и се качи в командната зала.
Останали сами, всички се разположиха, доколкото успяха, по-удобно покрай стените, върху мрежите. Бяха сигурни, че за днес няма да ги безпокоят повече. Трябваше да си починат.
Нериф отново прегърна Аниор, който се облегна на гърдите му. Беше щастлив от тази близост, която Аниор никога не позволяваше, когато бяха в астралните си тела. Като че ли заедно с превръщането му в момиче у него се бяха върнали онези женски качества, които безспорно винаги е притежавал. Галеше го леко по косата и му шепнеше мислено нежни думи.
А Аниор просто се вживяваше в ролята си. Забрави, че е ръководител на общност диаба и Създател на физическа система. Отново беше Ани и лежеше в затвора в прегръдка на силни ръце, които нежно го галеха. Споменът за вълшебната нощ със Сатара в затвора на Сатариус го завладя с такава сила, че се разплака. Притисна лицето си към гърдите на Нериф и се остави да бъде успокоен от нежните му думи и галещите му ръце, докато не заспа дълбоко.
Леко скърцане ги събуди. В единия край на склада нещо се движеше под пода. След това се появи първата дупка. Всички впериха поглед натам. Трима седнаха така пред нея, че да не се вижда откъм вратата какво ставаше зад тях. Скоро забелязаха малките гризачи, които с усилено ръфане разшириха дупката толкова, че можеше да се промуши човек през нея.
Аниор внимателно я огледа. Дупката в корпуса минаваше през поне четири слоя и завършваше в земята под тях. Оттам започваше тунел. Гивок беше свършил работата си блестящо. Ръководейки ресурсите на планетата, той им бе осигурил път за бягство.
Аниор се разпореди:
„Ще изчакате да ме изведат оттук. Аз ще се занимавам с капитана им. Тогава се измъквайте и почакайте преследвачите си в другия край на тунела. Сигурно свършва някъде в гората. Не забравяйте мрежите! В тях ще ги хванете. Гивок ще ви изпрати допълнителни мрежи в гората. Гледайте да не вдигат много шум, трябва да им запушите устата. Като приключите, вижте докъде съм стигнал. Но в никакъв случай не се намесвайте, преди да ви повикам!“