Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Маргариди. Атансион, ще захванете парекзампл от левия крак (прави пасове наляво) йон, дьо, троа (надясно) йон, дьо, троа.
Сички (правят истото). Йон, дьо, троа; йон, дьо, троа.
Маргариди. Браво! Сетне така (обръща се като на полка), йон, дьо, троа; йон, дьо, троа.
Всички моми и момци и Злата (правят истото). Йон, дьо, троа; йон, дьо, троа.
Баба Стойна (настърна). Я гледай как ги върти като патки!
Маргариди. Тре биен, браво. Сега нека секи кавалер си земе по една дама, но с комплимент, парекзампл така. (Прави комплимент на Анка и я зема за полка.)
Секи момък прави комплимент на по една мома: Димитраки — на Марийка, Герги — на Злата, Митю зад Маргариди — на Анка, Пенчю — на баба Стойна, която му обръща гърба си, и сетне — на друга мома.
Маргариди. Музика!
Засвирва музика на полка и сички играят без Митю, който остана без дама.
Митю (настърна). Ах, проклетият му грък!
Баба Стойна (от другата страна на сцената). Гледай, гледай!… Лильо!… Извери ги… дявол нечестив.
Маргариди зема под мисца Анка, по неговия пример и другите кавалери правят истото. След като са поразхождат из сцената, Маргариди с Анка отива из вратата в дъното, по него и другите. Митю, останал сам, иска да земе баба Стойна под мисца, а тя го изгледва начумерено и са тегли настърни. Той отива сам след другите.
ЯВЛЕНИЕ III
Баба Стойна, сама.
Баба Стойна. Боже, господи!… Ума ли имат нашите ергени?… Да са оставят един, бо’зна от каква вяра, да ги лъсти. Оставиха си хубосното българско хоро, па зеха да са чепнат като него дявола — тъй хе, никаквата! Токо рекли (прави уж пасове) ньо, трьо, трьо, ньо, трьо, трьо. Да ми й барем нещо, пък то… нищо никакво… Хем безпътна работа, да земе хорския син да прегръща чуздото момиче, хич работа ли й туй! (Зачува са отвътре сцената: йон, дьо, троа; йон, дьо, троа. Баба Стойна, след като са поослуша, начумерено.) Ньо, трьо, трьо, ньо, трьо, трьо.
ЯВЛЕНИЕ IV
Баба Стойна, на една страна и Митю на друга.
Митю (който идва сърдито). Дявол да го земе… Проклет грък… два пъти ма отхвърли. Види са… тряба да е чул той, че е обречена на мене. Но… зная аз да отмъстявам! Прилепнал като пиявица, ах, проклетият!
Баба Стойна. Дявол нечестив… престорен на челяк, па дошел да лъсти света. Поп Михал право казва: „Ше доде е’но време, дето андихрист ше тръгне по земята престорен като челяк да лъсти хората.“
Митю. Ама и ний маймуни: зяпнали сме го в устата, па сме са оставили да ни влече за носа, както ще. Дошел да ми продава цивилизация… Да, цивилизация, да са разполага!…
Баба Стойна. Андихрист същ! На̀, нели ги повлече подире си и отиде да ги лъсти! Ах, че не ми дойде наум, да изпитам, ако е дявол, да бях рекла: „Во имя отца и сина, и св. дуфа“, завчас щяше да са пръсне. Ами де! Доде ли ми наум?
Митю. Не, не! Не тряба онази, която любя, да гледам в ръцете на един вагабонтин.
ЯВЛЕНИЕ V
Горните, Маргариди с Анка, Димитраки с Марийка, Герги със Злата, Пенчю и други моми и момци са задават от къщните врата, заловени сички под мисца. Музика засвирва на валц и сички заиграват.
Баба Стойна (като са прекръстя). Во имя отца и сина, и св. дуфа!
В това време Митю препенява Маргаридя, който пада.
Баба Стойна (ухилено). Хъх! Порази го господ._ _Во имя отца и сина, и св. дуфа.
Митю препенява Димитракя, който пада.
Баба Стойна (също). Хъх, порази са и този дявол.
Маргариди (сърдито). Месьо, това е голям афронт.
Димитраки (също). Голяма магарщина!
Злата (заканено). Мушу Маргавридес, хем туй да н’го оставите — да са изпита кой е той простак, дето смей да са подиграва с цивилизакцията.
Маргариди (намръщено). Тряба да обадите кой е този бербантин.