Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Моля, питай — тя сложи в устата си парче омар и докосна леко устните си със салфетката.
— Откога живееш на Астилот?
— Открай време. Защо?
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Просто не мога да повярвам. Ние двамата произхождаме от Земята, Йона. Те сигурно са манипулирали съзнанието ти.
— Кого имаш предвид, като казваш „те“?
— Не зная — все още не зная.
— Моля те, нервите ти са преуморени.
— Можеш ли да си спомниш родителите си? Тя трепна.
— Какво моля? Извинявай, животните имат родители, но не и дафотилите. По всяка вероятност имаш предвид създателите на биогенетичната ми нуклеинова киселина.
Той се усмихна.
— Да, именно тях. Познаваш ли ги?
— Никой не познава създателите си. Що за неприятни мисли ти идват на ум.
— Живот без родители, без деца, без…
— Остави тези противни изрази — рязко го прекъсна тя.
Той не я разбра.
— Кое е противното? Ти не си паднала от небето, а също си родена.
— Разбира се. Но не по животински път, а по начин, разумен и достоен за човека. Ние се различаваме от животните и от инстинктите им.
— Как така?
Тя се изчерви.
— Трудно ми е да го изрека, но моля, щом настояваш — женската месеци наред мъкне ембриона в собственото си тяло, става грозна като медуза и накрая го ражда с ужасни болки.
— Болките не са задължителни. Освен това процесът е напълно естествен.
— Отвратително, животинско! Прилошава ми само като помисля за това. Кръв, хленчене, писъци. Дори се е случвало тези майки да умират при раждане.
Нервно тя отпи глътка питие.
— За щастие съм в добро настроение. В противен случай изобщо не бих могла да говоря на тази тема. Щеше да ми се преобърне стомахът.
Асмо мълчеше. Какво бяха направили от Йохана? И него ли го очакваше същото? Поне им беше дал да разберат, че няма да им е толкова лесно. Трябваше да се постарае да се спре на други мисли, в противен случай скоро щеше да се озове там, откъдето бе дошъл — в клиниката за душевна хигиена.
Бяха стигнали до десерта. Сервираха им подобни на ананас плодове, които приятно ухаеха. Асмо откри, че може да се ядат целите. Листата и корите наподобяваха марципан, сочната сърцевина имаше вкус на орехи.
След това от миниатюрни сребърни съдчета пиха димящо питие, което бързо ги пренесе в мечтателно настроение. Неприятното чувство, предизвикано от представите на Йона за любовта, отлетя и почти не си го спомняше. Щастлив, с усещане за приятна ситост, той се надигна от стола, когато Йона накрая направи знак и келнерът се затича, за да им помогне при ставането.
Излязоха на улицата. Изкуственият небесен свод излъчваше вечерно настроение. Магазините още бяха отворени, по фасадите блестяха светлинни реклами, от вратите на кафенетата се чуваше музика. По парапетите на стъклените фонтани се целуваха любовни двойки. Дафотилите се тълпяха на весели групи и изнасяха на показ костюмите си. Смехът им звучеше гръмко и безгрижно, понякога наситен с пронизителни обертонове.
Асмо и Йона вървяха плътно един до друг. Тя го бе хванала под ръка, той чувствуваше допира на върха на пръстите й. Обзела го бе неопределена лекота, струваше му се, че краката му едва докосват земята. Всички цветове бяха по-ярки, всички миризми — по-силни и всички предмети — необичайно пластични.
Минаха през парк. Насреща им идеха плътно прегърнати двойки. Дърветата светеха призрачно в сини и зелени цветове. Птици и малки животни с рунтави опашки, подобни на катерички, с елегантни скокове се носеха из въздуха, като цветни лампи проблясваха при допира с клоните.
Асмо спря.
Йона се обърна към него. — Какво има?
Той не отговори. Тя пристъпи колебливо към него. Той я хвана за раменете и се загледа в очите й. Погледът й стана неспокоен, дъхът й се ускори. Сянка на несигурност пробягна по лицето й. Опита се бързо да се обърне. Той я задържа и я целуна. Няколко секунди тя се отбраняваше. След това устните й станаха меки, обви ръце около врата му и го притисна към себе си.
В силната й целувка имаше нещо присвояващо. Асмо почувствува как хладината между тях се стопи, как старата близост отново ги свързва. Изпълни го безгранична вяра.
5.
Синя стрелка в бял кръг блестеше на върха на пирамидата, когато Йона и Асмо прекосиха триъгълното предверие и влязоха вътре по светещите стъпала.
Стъпалата се превърнаха в подвижна лента, която минаваше през широк изход. От двете му страни, подредени в дълги редици, стояха синьобели кабини във формата на бъчви. Те нямаха прозорци. Капаците на отворите им за влизане стърчаха във въздуха като крила.