Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Йона го наблюдаваше и четеше по израза на лицето му напредъка, който постига, опитвайки кухнята на дафотилите.
— Изглежда, притежавате добри заложби да прецените задоволството, което предлага кухнята. Няма да измине много време и ще станете член на някой от клубовете за гастрономи.
Той се усмихна.
— Кажи, Йона, откъде знаеш името ми? Току-що ми обясни, че съм ти съвсем чужд.
— Все още ли не сте убеден? Достатъчно е само да ви погледна и моят Зеко предава образа ви на електронната памет, а аз получавам желаната информация: например вашето име или честотата на вашия Зеко.
— Така ли? Тогава трябва да имаш очи на фотоапарат.
— Имам. Но само когато пожелая, разбира се. По този начин образи или преживявания достигат до електронната ми памет и при нужда отново мога да ги възпроизведа. Всичко е съвсем просто.
Асмо мълчеше. Бе поразен. Все още не можеше да обхване многостранните възможности, които се разкриваха от връзката на човешкия организъм със Зеко. Постави си за задача в спокоен момент да разучи свойствата на своя Зеко.
Гласът на Йона го откъсна от мислите му.
— Как смятате, да минем ли на следващата част от менюто, или преди това малко да помечтаем?
Той я погледна. Точно така щеше да го каже и Йохана — със същия тон и със същата лека ирония. Дълго задържа погледа си върху лицето й. Това не бе прилика, това бе идентичност. Завладя го необорима, неподлежаща на разколебаване от каквито и да било твърдения и разумни доводи увереност, че тази жена бе Йохана.
— Ще изпълниш ли едно мое желание? — попита той внезапно. — Много бих се радвал, ако минем на „ти“. „Вие“ звучи толкова хладно.
Тя го погледна учудено, но само за няколко мига. След това сведе очи.
— Ако държите на това, защо пък не? Да пием за минаването на „ти“.
Тя посегна към чашата си и я изпразни до дъно. Асмо също пи. Млечнобялото питие действуваше възбудително като шампанско. По гърба му преминаха тръпки.
За секунди Асмо изпита чувството, че е в безтегловност, и реши да бъде по-предпазлив с този вид млечни напитки.
Междувременно момичетата бяха сервирали следващото ястие — морски животни, подобни на омари, в зелен сос. Йона отдели с леко движение щипките им и започна да се храни с апетит. Животните, изглежда, нямаха нито черупки, нито кости.
Готовността на Йона да преминат на „ти“ окуражи Асмо да се върне към въпросите, които се отнасяха до неговото — а без съмнение — и до нейното минало. Докато още обмисляше, чу до себе си безгрижен смях.
Дама с дълга, обшита с къдрички рокля, бе застанала до масата, прегръщаше Йона и я целуваше по бузите.
— Как си, скъпа? — гласът й бе плътен и дълбок.
Йона се засмя.
— Както виждаш, отлично. Мога ли да ти представя Асмо? А това е моята приятелка Лука.
Асмо се изправи и те се ръкуваха.
— Много любов.
Жената имаше живи тъмни очи и чувствителна, леко насмешлива уста. Трудно бе да се определи възрастта й — тя би могла да бъде на тридесет и пет, но също така и на двадесет и пет години.
Придружаваше я по-възрастен изискан господин, който се представи с името Зирто.
Очевидно и двамата знаеха, как стоят нещата с Асмо, тъй като веднага започнаха съучастнически да го разпитват как се чувствува, какви са впечатленията му от заобикалящия го свят, как може да му се помогне да привикне към него и с какво може да му се услужи. Асмо никак не обичаше да го разпитват и да го подхвърлят насам-натам като рядка птица. Въпреки че и двамата правеха добро впечатление, той отговаряше едносрично. За щастие те бързо забелязаха неохотата му.
Когато Йона ги покани да седнат, Лука каза с очарователна усмивка:
— С най-голямо удоволствие, скъпа, но имаме още една среща.
— Какво ще кажете за утре?
— Чудесно.
— За закуска? — Йона погледна въпросителна Асмо, като че ли очакваше потвърждение от него. Той кимна.
— Е, тогава до утре. Ако сте съгласни, в Къщата на лилиите — тя им маха, докато се отдалечиха достатъчно, за да не я чуват, и отново се обърна към Асмо.
— Сигурна съм, че ще ти харесат. Знаеш ли, те имат известни идеи, които си струва да бъдат изслушани. Така например…
— Не ми се сърди, Йона — каза бързо той, — но не бихме ли могли по-късно да поговорим за това? Един въпрос ми тежи на сърцето и не ми дава мира.