За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Една силна ръка я подхвана. Тя се задъха, когато вятърът блъсна нея и спасителя й към мачтата. Отваряйки очи, които пареха от солта и вятъра, Абигейл се взря в суровото лице на капитан Сен Клер. Гърдите му бяха твърди и яки като мачтата. Желязната му ръка обгръщаше талията й. Разкъсаната риза се вееше около раменете му. Тя премигна, когато платът я шибна през лицето.
Устните му се движеха, но бурята поглъщаше думите му.
Абигейл извика:
— Не ви чувам!
Той наведе глава. Тя се притисна към него. Устата му докосна нейната. Тя се дръпна и го загледа смаяно. Корабът подскочи и той я отпусна.
— Капитане… Доминик! — извика тя. — Не…
Той отново я обгърна през талията. Хванал се с една ръка за мачтата, успя да запази равновесие на люлеещата се палуба.
— Решавайте, скъпа. Ще останете ли в ръцете ми или не?
Не дочака отговора й. Извика нещо към останалите моряци, а после я дръпна от мачтата. Тя щеше да падне, ако силните му ръце не я бяха тикнали в каюткомпанията.
Абигейл се облегна на масата и загълта едри глътки въздух. Вратата се затвори и свистенето на вятъра поутихна.
Едни ръце погалиха раменете й. Тя затвори очи, оставяйки насладата от докосването на Доминик да я погълне. Когато той отмести настрани мократа й коса, устата му леко докосна книжната кожа под ухото й. Тръпката, преминала през нея, я изкара да се облегне на гърдите му.
Той полека обърна лицето й към себе си. Тъмният му поглед я обгърна, стопявайки съпротивата й. Той я искаше. Тя виждате това в очите му, усещаше го в цялото му силно тяло, когато люлеенето на палубата ги притискаше един към друг. Устата му се доближи до нейната, но той внезапно изруга и я пусна.
Тя учудено го загледа как се отдалечава към вратата. Беше сметнала, че… нима не беше искал…
— Чакайте ме тук, скъпа — усмихна се той. — Очаквам наградата, която ми дължите, заради това, че ви спасих.
— Награда?
Съжаление сниши гласа му.
— Нещо, за което ще говорим по-късно, защото сега трябва да вървя. Имат нужда от мене на палубата. Когато бурята мине — допълни той рязко, — можете да обясните защо решихте да се разхождате по палубата точно сега.
Абигейл потръпна. Как можеше да бъде толкова глупава? Беше избягала от Журдан само за да стане плячка на съблазняващия чар на Доминик. Можеше да си представи как двамата се смеят на глупостта й.
Доминик Сен Клер беше неин враг. Нещо по-лошо, носеше венчален пръстен на лявата си ръка. Но тя въпреки това копнееше той пак да я прегърне, да почувства устата му върху своята, както в мига, когато телата им се бореха с огъня на страстта, която ги пронизваше. Трябваше да забрави тази наслада, в противен случай това отново щеше да я предаде.
Абигейл се прозя и прибра непокорната си коса. Отвори вратата и влезе в осветената от слънцето каюткомпания. Повечето чаши се бяха счупили по време на бурята, но тя намери една здрава и си наля малко от силното кафе.
Вратата към палубата се отвори. Доминик каза на някого, когото тя не виждаше:
— Ще се съберем тук.
Абигейл се обърна, за да си влезе в каютата, когато половин дузина мъже го последваха в каюткомпанията. Доминик я хвана за ръката.
— Останете, скъпа.
— Не съм подходящо облечена.
И тя закопча най-горното копче на корсажа си.
— Не ме интересува дали сте гола или не. Останете тук и не говорете нищо.
Той взе чашата й и я сложи на масата.
Абигейл не беше сигурна дали да се обиди или да се ядоса, когато Доминик седна до масата и отпи от нейното кафе. Кимна и един от мъжете, който седеше най-близо до вратата, я отвори. Тя стисна с две ръце корсажа си, когато вътре влезе Журдан. Първият помощник я изгледа намръщено. Какво ставаше тук?
Доминик заговори на френски. Първият помощник понечи да отговори, но той го сряза. И му изсъска нещо. Този път Журдан каза:
— Да, капитан Сен Клер.
Доминик му зададе още няколко светкавични въпроса, но по загорялото му лице не можеше да се разбере за какво става дума.
Първият помощник изфуча и пристъпи към нея. Резкият глас на Доминик го накара да замръзне. После Журдан изхвърча навън.
Доминик стана и опря ръце на масата. Каза нещо и отпрати останалите. Махна на Абигейл да се приближи към масата.
— Какво стана? — запита тя.
— Освободих Журдан от поста първи помощник.
— Защо?
Смехът му бе по-скоро гневен.
— Знаете защо. Макар да мислите, че съм глупак, Абигейл, след като мина бурята, ми стана съвсем ясно, че пътешествието ви по палубата съвпадна с момента, когато Журдан трябваше да ми докладва.
— Значи знаете какво се опита да направи?