Страсти по госпожица Пондероза
- Автор: Прайър Лили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Страсти по госпожица Пондероза». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-515/id-6944/strasti-po-gospozhica-ponderoza...
И така, Фернанда Пондероза се приближаваше към мъжа, който я очакваше.
Откакто се беше събудил сутринта от поредната трескава нощ на безумни сънища, Аркадио Карнабучи беше обзет от вълнение, което бе по-огромно от самия него. Притискаше го като голямо, пълно виме. Инстинктивно разбираше каква е причината: Фернанда бе на път към него.
Изобщо не разбра как изкара деня. Втурна се в маслиновата си горичка и се опита да се зарови в работа, но беше прекалено неспокоен и не след дълго древните дървета го изхвърлиха, тъй като бяха ангажирани с доста по-сериозната работа да отглеждат маслини.
Оттам той бързо се прибра в къщата си и затанцува от стая в стая, като се опитваше да подреди нещата, но всъщност предизвикваше все по-голям хаос. Забавляваше го идеята да оправи леглото с възхитителните чаршафи, но дори той си даваше сметка, че ще е преждевременно. Във всеки случай къщата не беше от значение. Би било глупаво точно на този ден да се притеснява за реда в нея.
С усмивка, размазана на лицето му като мармалад, той изтича навън и прегърна с разтворени ръце синьо-моравото небе. Толкова щастлив беше, че започна да плаче. Радостта от предвкусването бе практически неистова.
В течение на деня приповдигнатото му настроение премина в нетърпение. С охлаждането на въздуха сумракът се готвеше да падне над равнината от другата страна на планините, а Аркадио Карнабучи взе брадвата си и започна да сече дърва за огрев, за да изразходва излишната си енергия. Сечеше, сечеше с енергичността на човек два пъти по-голям като телосложение от него. Когато разцепеше дебел ствол на дърво, той го отсичаше с такава сила, че от него като дим се издигаше малко облаче прах. Толкова бе погьлнат от сечта, че не забеляза камиона за извозване на строителни отпадъци, който пъплеше в равнината зад къщата му, и навлезе в парцела на съседа си.
В този момент Амброджио Буфалети бе изчерпал и последните остатъци от търпението си. Току-що бе решил да спре внезапно и да свали Фернанда Пондероза и багажа й някъде на пътя и да отпътува към къщи. Това пътуване бе продължило прекалено дълго. Жената изглеждаше съвсем добре, но в поведението й нямаше и капка дружелюбност. Нямаше шанс да получи нищо по линия на благодарността. Докато ботушите му търсеха спирачката, Фернанда Пондероза забеляза къща. Изведнъж разбра, че това е тя, крайната цел на пътуването, и извика: „Спрете!“, а Амброджио Буфалети изпълни желанието й безпрекословно.
От инерцията на внезапното спиране товарът на камиона политна напред, после точно толкова бързо — назад. Костенурките се озоваха на купчина в своята кошница, малките им крака се размахваха във въздуха. Маймуната се удари в предното стъкло и на главата й се появи голяма издутина. Отзад в камиона вещите на Фернанда Пондероза се струпаха една върху друга и образуваха мебелна каша. От удара часовникът започна да пее само една мелодия, използвана обикновено на пиршества и религиозни празници. Самият камион потрепери и от него се изрониха последните останали външни части: ауспухът, номерата и фаровете. Той бе осъществил последното си препускане и то се оказа смъртоносно. От устата на синьор Буфалети се посипаха непристойни слова.
Без любезности той започна да разтоварва вещите в двора зад къщата, където камионът бе смогнал да спре, и след като го направи, злобно отпътува, преди Фернанда Пондероза да е успяла да размисли и да го помоли да продължат и да спрат другаде.
Докато двигателят на камиона, кашляйки, отнасяше машината напред, Фернанда Пондероза напразно се опитваше да влезе в къщата. Построена от местния розово-жълт пясъчен камък, тя се бе свлякла, сякаш преди стотици години е расла в земята и е станала част от нея. Дори покривът от кирпичени вълнообразни керемиди беше изкривен и пасваше на формата на къщата като износена шапка. Отпред парапетите на балкона бяха увиснали от старост. Капаците на прозорците, чиято тъмнозелена боя се лющеше, бяха затворени като уморени клепачи. Всички врати бяха заключени.
Мракът започваше да оцветява небето в сиво и пролетният въздух бързо губеше топлината си. Леко потръпване премина през Фернанда Пондероза. Не се чуваше и звук, като се изключи френетичното звънене на големия часовник и далечните удари на нечия брадва, която сечеше дърва. Тя си сложи пелерината и отново обиколи, за да провери вратите и да се опита да погледне през процепите на капаците. Защо интуицията й я бе довела тук? Какво беше това място? Каква беше връзката му с нея?
Неочаквано се чу пронизителен вик, който разсече тишината и накара самотния гълъб на покрива да излети подплашен. От нищото изникна жена с вид на дивачка, изтърва двете кофи, които носеше, и изсипа млякото върху налъмите си, след което падна безчувствена на земята. Просна се на земята като застреляна. Мъртва ли беше?