Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)

„Историческият бележник“ е писан на гръцки език от монаси, които са посещавали планината. Рада Казалийска преписва отделни откъси: за помохамеданчването в Родопите през XVII и XVIII в., за мъченическата смърт на Висарион епископ Смолянски, чиито светско име е Витан, за посичането на 200 райковци в Каюското дере през 1720 г. Подтикната от осъзнатата нужда да остави история за поколенията, тя започва да води и свои бележки за станалите събития в Родопите. Диктува спомените на сина си Христо, както и предания, които е слушала от по-възрастни мъже и жени, които той старателно записва. По този начин се оформя цялостна картина за жестоките времена, в които са живели българите в тази част на страната ни, която до Балканската война е била под турска власт.

В „Бележника“ е запазен подробен разказ за трагичния край на духовния водач на местното население Висарион епископ Смолянски: „В царуването на Мехмед IV (1648–1687) през месец юли 1662 година, когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолян, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите. Турците изгориха черквата «Св. св. Апостоли Петър и Павел», митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Те поискаха да заловят епископа, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили убежище и много българи от околните села…“.

Самото присъствие на епископа е силна духовна подкрепа за местното население. В същото време турската власт търси начини и средства да погуби този духовен стълб в Родопите. Решава да го премахне, смятайки, че по този начин по-лесно ще подчини българското население в приемането на исляма. „В ранното утро на 29 юли 1662 година Висарион Смолянски бе тръгнал, придружен от десет телохранители, всички на коне и въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Но ненадейно от засада между къщите на Ревача и воденицата на Сурото излезе голяма въоръжена чета от турци и нови мохамедани. След голям кървав бой заловиха архиереия Висарион и неговите телохранители Момчил Глуховски, Гето Сухарски, Найден Тривински, Дечо Рудински, Белко Мечкаря, Страхил Байчев, Грудю Грачувски, Вълко Гроздански, Стойко Мирчовски и Райчо Раев. Турците им взеха оръжието, вързаха им ръцете отзад и бързо ги закараха в Смолян, защото се бояха да не ги застигне някоя християнска чета и да им отмъсти.