Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
Владай бе в основата на всичко, Владай с неговите абстракции. Можеше да не го чака тогава, нали. Половин час го чака с колата пред тях на забранено, додето се появи, подлецът. Ако беше тръгнал сам, нямаше да му мине през ум да разпитва после работниците защо изпразват язовира, хич нямаше и да се сети да влизат долу във ВЕЦ-а. Владаеви внушения бяха тези — нечисти внушения. Владай първо се сети, че вместо да изпразват язовира, да правят нови отвори и да монтират в тях тръби с по-големи сечения, по-леко ще е да подсилят постъпа на вода с помпи — тъй хем ще спестят сума ти нови тръби, хем ще избягнат манипулациите по язовира, хем ще създадат достатъчно компресия за новите мощности на централата На Владай, като досега си спомня той, му хрумна да пишат писмо до председателя. Всичко той измисли, подлецът…
Христо всячески се мъчеше да заобиколи една мъничка подробност — още щом се прибра след онова пътуване, седна и сам написа писмото. Сам го написа точно както си го мислеше Владай, но не сложи отдолу Владаевото име, а своето само… О, как би натрил сега носа на Владай, как на него би му пробутал тези помпи, но Владай дори и не знаеше, че писмото е пратено, защото само час след посещението в централата той бе забравил благородната си идея.
Заудря се с все сила по коленете. Защо, защо в тъмната нощ ей тук, на това бюро, заскърца зад гърба на Владай с писалката? Защо сам искаше да прибере плодовете на Владаевото хрумване? Ето ти сега едни плодове!
Представи си утрешния ден в института. Представи си как трябва да събере сътрудниците и да им съобщи, че временно прекратяват работата по издирване предполагаемите фотонни елипси в състояние на отсъствие на фотона, защото трябва да проектират помпи.
— Велосипедни ли? — ще започнат веднага шегите.
— Виното ли ще претакате, другарю Дерменджиев?
— Вярвате ли, че Шведската академия ще бъде благосклонна, ако помпите не изпускат?
Шведската академия! Глупости. Свърши се. Превърнаха го в занаятчия, в долен тенекеджия. Ей тъй, с лекота, с два пръста свалиха от главата му невидимия ореол от предполагаеми фотонни елипси и му бутнаха дървен чук в ръката. Свърши се, свърши се…
Христо панически затърси изход от капана, в който сам бе се натикал. Но:
Първо на първо, ако откаже проектирането на помпите, отиде си това „уважаван от всички нас учен“, завинаги си отиде…
Второ на второ, ако приеме, с молба да остане в тайна от института, да засекретят, тъй да се каже, работата и си спести така срама, нали веднага щом свърши тази работа, веднага ще му пробутат нещо друго: я водни колелета да проектира, я плавници като Данчовите.
Трето на трето, но не на последно място, каква гаранция има, че той би могъл да се справи с тези просташки помпи…
Утихна, сви се в себе си, прибра се в капана, очаквайки утрото, което е по-мъдро от вечерта, да го осени с необходимата идея. Но утрото се бавеше. Поставяше едно условие утрото, за да избърза — Христо да заспи. А Христо не можеше да заспи. Заразхожда се из стаята, ритайки гневно всичко нечупливо, охкайки на глас. Чак към три сутринта размислите му за човешка справедливост и несправедливост, за шанс, просперитет, унижение и социална тегловност взеха да преминават в щастливата сфера на научното мишление3, където всичко е някак подредено, където не плющят камшиците на субективността, където има равенство и свобода, защото, да речем, схемата на помпата там не е унизен, а, напротив, равноправен гражданин, наред с теоремите на Лобачевски, модела на Макс Планк и дори наред с предполагаемите фотонни елипси в състояние на отсъствие на фотона.
Какво пък помпа — благородна и нужна функция, сгъстяване на междумолекулните пространства в единица време и всемир, преодоляване на основните физични закони при прекарването на материята, опониране на Нютон и коригиране на Бойл и Мариот в светлината на новите изисквания… Какво пък, помпа… Още повече тогава, навремето, покрай цепелина, Людмил май бе нахвърлял някаква идея, която свърши работа… Май на Людмил насън му бе дошла тази идея, а насън понякога идват хубави идеи, ето Едисон, Римски-Корсаков, ето Менделеев, други… Утре ще звънне на Людмил… Всичко ще се уреди по най-добрия начин… А може и сам сега насън… Не, по-добре Людмил…
Заспа.
5
Времето през хиляда деветстотин шестдесет и четвърта година е странно, с температурни номера, незапомнени дори от най-старите жители на страната. Топлините започват внезапно, в края на месец март — следват великолепни месеци. През юни слънцето се разпуща съвсем, разперва лъчи и планира над типичните за ширината юли и август, септември с няколко краткотрайни превалявания подлъгва, че най-сетне иде есен, но нищо подобно — през измитото небе слънцето изглежда още по-добре. Октомври връхлита с дни, които карат термометъра да побеснее, рядко се случва живакът да получи почивка там, в ниското деление под тридесет градуса, нощите са необичайно къси, а дните безпощадни. Хората, уморени от безкрайното лято, очакват с нетърпение развалянето на времето. Но всяко следващо утро е по-горещо от предишното. Чак към седем слънцето се скрива зад някой хълм, гора или покрив и настъпва краткотрайно спокойствие, през което нито нервите, нито кожата успяват да си отдъхнат.
3
Мишление — мислене, мисъл (библ.) Бел.NomaD.