Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Ви отмести поглед от нея.
Оцеляването на вида. Оцеляването на Братството.
Мамка му.
Заразхожда се наоколо и се озова пред масата за мъчения и стената с
играчките си.
— Не съм подходящ за такова нещо. Не съм герой по природа. Не
държа да спася света.
— Логиката се крие в биологията и не може да бъде оспорвана.
Вишъс повдигна искрящата си ръка и се замисли за безбройните
случаи, при които я беше използвал да изпепелява къщи, коли.
— Ами това? Искаш едно цяло поколение да носи моето проклятие?
Какво ще стане, ако го предам на потомството си?
— Отлично оръжие е.
— Също и кинжалът, но поне не подпалва приятелите ти.
— Благословен си, а не прокълнат.
— Така ли? Опитай да живееш така.
— Силата изисква жертви.
Той се засмя.
— Отказвам се, без да се замисля, в замяна на това да съм нормален.
— Имаш задължение към своя вид.
— Също както и ти към сина, когото си родила. По-добре се моли да
съм по-съвестен спрямо отговорностите си.
Загледа се към града и се замисли за безбройните побоища и
убийства, които беше видял да извършват лесърите на Омега. Тези
мръсници бяха погубвали невинни с векове, а животът беше достатъчно
труден и без да си преследван. Знаеше го отлично.
Вбесяваше го, защото тя беше права за логиката. Братството се
състоеше от петима, дори като се включи и Бъч. По закон Рот нямаше
право да се бие, тъй като беше крал. Тормент изчезна. Дариъс беше умрял
предишното лято. Бяха петима срещу постоянно възобновяващ редиците
си враг. Нещата се влошаваха от това, че лесърите можеха да разчитат на
попълнения от хората, докато братята трябваше да бъдат родени и
отгледани, а след това да оцелеят при преобразяването. Разбира се, учениците, които тренираха, щяха да се превърнат във воини някой ден, но тези момчета никога нямаше да притежават силата, издръжливостта и
способността да се самоизлекуват, каквито имаха мъжете от Братството.
Колкото до създаването на нови братя… Изборът не беше голям. По
закон Рот като крал можеше да легне с всяка жена от техния вид, но той
беше напълно отдаден на Бет. Същото важеше за Зи и Рейдж и техните
жени. Дори да приемеше, че Тор е жив и някога се върне, едва ли щеше да
е в състояние на духа, в което да оплоди някоя от Избраниците. Фюри
беше единствената друга възможност, но той се беше отдал на
въздържание, а и страдаше от разбито сърце. Едва ли би бил подходящ
избор.
— По дяволите.
Скрайб Върджин запази мълчание, докато той премисляше нещата, тъй като знаеше, че изречеше ли една дума, той щеше да зареже всичко и
да прати расата по дяволите.
Той се обърна към нея.
— Ще го направя при едно условие.
— Какво е то?
— Ще остана да живея при братята. Ще се бия наравно с тях. Ще
отида от Другата страна и… — мили Боже — ще легна с която трябва. Но
домът ми е тук.
— Примейлът живее…
— С мен няма да е така. Приеми го или си върви — той се втренчи в
нея. — И знай едно. Достатъчно себичен съм, че да ти обърна гръб, ако не
се съгласиш. И какво ще правиш тогава? Не можеш да ме принудиш да
правя секс, освен ако не искаш сама да управляваш члена ми — той се
усмихна студено. — Какво ще кажеш за тази биология?
Беше неин ред да се понесе из стаята. Докато чакаше и я
наблюдаваше, му стана неприятно, защото очевидно мислеха по един и
същи начин — докато се движат.
Тя се спря до масата и протегна искряща ръка, като я задържа за
кратко над масивния плот. Следите от секса, който беше правил по-рано, изчезнаха. Всичко беше почистено. Тя сякаш не одобряваше случилото се.
— Реших, че може да искаш по-спокоен живот. Такъв, в който да си
защитен и да не се налага да се биеш.
— И това, което съм научил от юмрука на баща си, да отиде на
вятъра? Би било такава загуба. Колкото до закрилата ти, имах нужда от
такава преди триста години. Не сега.
— Мислех, че ще се радваш да имаш своя партньорка. Тази, която съм
ти избрала, е от възможно най-добро потекло. Съчетание от чиста кръв, изящество и красота.
— Избрала си и баща ми, затова прости, че не съм особено
въодушевен.
Тя сведе поглед към оборудването му.
— Обичаш грубостите.
— Син съм на баща си. Сама го каза.
— Не можеш да практикуваш подобни неща с Избраницата. За нея би
било унизително и плашещо. Както и с никоя друга. Ще бъде проява на
неуважение.
Ви се опита да си представи какво би било да се откаже от
наклонностите си.
— Трябва да се освобождавам от чудовищата си. Особено сега.
— Сега ли?